Велина Томова
Edna.bg представя Жаклин Цочева – буква Ж от нашия проект „Жените от А до Я“. Вижте повече за него тук.
Първа буква Ж в името е показател за сила, енергия, реализъм и интелект. Хората с тази първа буква на името са одухотворени, трудолюбиви, общителни и новатори в областта си.
Жаки, с която ще ви запознаем сега, е точно такава. Работила е за едни от най-големите компании в България, като всеки път оставя след себе си ярка следа. А това, смятаме ние, е по-важното от гръмките имена в биографията.
Да успееш да оставиш собствения си почерк там, където работиш, дори когато става дума за огромни международни корпорации.
И да си си все така земен, без натруфени маниери.
Добронамерна, усмихната, креативна и слънчева, работата на Жаки се е отразила на всяка една от нас по един или друг начин.
Четете и ще разберете какво имаме предвид 😉
Каква е твоята професия и защо избра нея?
Обичам професията си ПР. Избрах я за свое образование и професионална реализация, защото ми харесваше идеята и възможността да работя това, което обичам да правя – да се срещам и общувам с много нови хора, да уча нови теми, да присъствам и организирам събития, а по-късно добавих и стойността на това да участвам и разработвам стратегии за комуникация по щекотливи или трудни теми, добавих и знания и умения за техники за промяна на нагласите на хората и да се създават партньорства за добро.
Обичам да казвам, че комуникацията е това, което се връща към теб като отговор. Ако хората не са разбрали това, което съм им казала, значи аз не съм успяла да го комуникирам правилно.
И, трябва да кажа, че тази философия много ме промени личностно, защото ме научи да търся първо причината в себе си и да избягвам външнообвинителността, която иначе лесно би намерила път в думите. И усмивката – винаги – защото хората обичат да бъдат заобиколени и да говорят с усмихнати и ведри хора.
Кои женски качества ти помогнаха в работата?
В УНИЦЕФ се научих, че стериотипите са пагубни за развитието на човека, на общество и на света като цяло – и затова няма да говоря за женски качества, а за човешки такива.
Моята силна страна, която самата аз много харесвам и разчитам на нея е – оптимизъм и вяра в доброто. С годините се научих, че не всичко, което искаш, се постига или всичко, което правиш завършва добре, но оптимизмът ми помага да се изправя бързо – готова за ново начинание. Особено добра комбинация е с това, че имам неизчерпаема енергия и съм динамична. Работата ме научи обаче да си избирам „битките“ и да фокусирам енергията си.
Успяваш ли да балансираш между работата и семейството?
Успявам да се наслаждавам на удоволствието от всичко, което обичам – семейството и работата, а в допълнение имам и много приятели, с които обичам да прекарвам време. А също и обичам да пътувам. Затова не търся баланс, а хармония.
В която женска житейска роля се чувстваш най-добре (домакиня, майка, експерт, любима)
Никога не съм била само в една роля и това ми харесва, защото винаги сам си аз. Качествата, на които ме научи майчинството – например търпението и уважението към различното темпо - ми помагат в работата. И обратното – наученото за управление на хора и процеси – ми помага в отношенията със семейството, приятелите и още повече в отглеждането на дъщеря ми Миа.
Какво си казваш, когато изпитваш трудности?
Когато ми е трудно, винаги се сещам, че когато бях ученичка най-много не обичах математиката. А баба ми Живка, на която съм кръстена 😊, е учителка по математика. И ходех да ми помага да решавам задачи. А докато решавахме задачи ми преподаваше уроци за живота. И така ме научи, че това, което не става с талант – става с много работа.
Решавах задачи по цели дни и завърших гимназия с отличен по математика. Припомням си този урок по математика на живота винаги, когато ми е трудно.
Работила си на невероятни места – и като компании, и като географско положение. Можеш ли да кажеш по едно нещо, което взе от всяка своя работа?
Когато се обърна назад, си давам сметка, че съм имала уникалната възможност да работя в компании, в които съм имала възможност да работя и уча от най-добрите.
ВУЗФ ме срещна с човек, който беляза кариерата ми в самото й начало – Григорий Вазов. От него помня един урок: бяхме в кандидатстудентска кампания и аз пуснах цяла черно-бяла рекламна страница във вестник. Доц. Вазов (както и до сега му казвам) дойде и ме попита защо е черно бяла. Отговорих му, че така е хем цяла страница, хем е по-евтино...той седна до мен и ми каза:
Жаки, по-добре половин цветен и красив живот, отколкото цял черно-бял живот. Това беше урок за кариерата и живота ми.
И може би не е случайно, че следващото място където ме отведе кариерата ми беше bTV – защото телевизията е наистина магия и ме срещна с колеги, които и до днес са сред най-добрите ми приятели. Телевизията ме научи, че новината е новина сега и ефирът е до секунда – след това е минало. Затова и винаги съм навреме. 😊
Ейвън обаче винаги ще бъде в сърцето ми, защото е наистина The Company for Women и няколко добри мъже. 😊 Разбрах, че най-устойчивата инвестиция е тази в хората и че да можеш да мотивираш хората е вдъхновяващо – защото никога няма да забравя как събирахме близо 4500 поддръжници в Поход срещу рака на гърдата в София. Когато напусках обещах на екипа си там, че винаги ще подкрепям каузата – и досега не пропускам да направя своя и да мотивирам и заведа поне 5 приятелки на преглед срещу рака на гърдата всяка година.
УНИЦЕФ беше някак логично продължение на кариерата ми в защита каузата за правата на жените, като разширих кръгозора си с темата за правата на децата. Да работиш за най-голямата и известна агенция на ООН е перфектната възможност да научиш как функционира държавата, да бъдеш част от правенето на политики и развитието на гражданското общество. Най-интересни ми бяха инициативите, свързани със застъпничество и фондонабиране за промяна на нагласите на обществото.
Любимата ми тема и вътрешна мотивация беше да променя към по-етично отразяването от медиите на теми, свързани и включващи с деца и особено деца от най-уязвимите групи – преживяли насилие, с увреждания или живеещи в бедност, в конфликт със закона. И така се роди идеята заедно със самите журналисти от трите национални телевизии да разработим модел как на практика може да се отрази една тема, спазваща правата на децата и съответно неощетяваща темата.
В партньоството с Асоциацията на европейските журналисти в България, журналисти и експерти я започнахме, реализирахме и сега се изпълнява от екипа, който създадох в УНИЦЕФ. И това е удовлетворяващо, защото оставяш следа и промяна за добро – за децата, за обществото и за света.
Сега работиш в най-известната компания в света. Какво е предизвикателството?
Аз съм фен на Кока-Кола, който ме познава знае много добре това. Количеството изпита напитка обаче не е достатъчна, за да работиш в системата на Кока-Кола, защото качественият контрол и за продуктите, и за хората е много висок.
Много се радвам, че не изневерявам обаче на себе си – отново имам кауза, а тя е каузата на бъдещето, което се случва сега – подкрепа за младите хора да се развиват и да бъдат подготвени за живота с програмата ни Youth Empowered.
От следващата година активно ще се включа с менторство на млади хора, за да им помогна да намерят своята професионална реализация. Вярвам, че за човек е важно да е щастлив с избора си на професия, в която минава повече от половината ни живот, нали?
Същеврменно, силно вярвам, че заедно с колегите от системата на Кока-Кола можем и да направим света и живота ни по-добро място за нас и за поколенията след нас - с инициативата World Without Waste. Свят без отпадъци е възможен ако покажем отговорност - откакто започнах работа тук, започнахме вкъщи да събираме и изхвърляме отпадъците разделно, уча и дъщеря си да го прави.
И това да науча детето си на ценностите да бъде отговорна към здравето си и това на близките й, да уважава и да се бори за правата на хората и за планетата - е най-устойчивото решение и подкрепа, които мога да отдам на света от себе си.
Какво си пожелаваш да имат всички жени по света?
Да имат време за щастие.
