След четири години далеч от българската сцена, Васил Василев-Зуека се завръща у дома за едно специално участие – финалът на "Като две капки вода", който тази година ще се проведе на Националния стадион „Васил Левски“ на 18 май. Поводът за завръщането му обаче е двоен – освен телевизионното шоу, Зуека ще представи и новата си изложба "Моят Дон Кихот" в София, на 14 май.

В интервю за „Събуди се“, артистът разказа с чувство за хумор как приятелите му Рачков и Герасим Георгиев-Геро са го търсили в Испания, за да го поканят за събитието, и попаднали на истински град с името Зуека. „На около 200 км от мястото, където живея“, уточнява той с усмивка. Завръщането му обаче не е било лесно – цялото семейство пренарежда графика си, а синът му дори пропуска училище, за да пътува с него.

Макар и с вълнение, Зуека признава, че усеща притеснение от сцената – не заради публиката, а заради отговорността. „Независимо дали те гледат двама души или 40 хиляди, ангажиментът е един и същ“, казва той и допълва, че ще има само една репетиция преди излизането си на стадиона.

През последните години Зуека е напълно отдаден на новата си страст – живописта. Рисува сам, без учители, воден единствено от своя усет, изграден в продължение на десетилетия на сцена. Новата му изложба „Моят Дон Кихот“ е вдъхновена от борбата на съвременния човек – битка не само със света, но и със самия себе си. Една от творбите изобразява мелница, съставена от хора – силна метафора за вечната човешка борба и стремежите, които често се сблъскват със системата или другите.

„За мен Дон Кихот е човекът на 21 век – поставен в неподходящо време, неподготвен за технологичния напредък и лишен от общата цел, която ни обединяваше в златните 90-те“, споделя Зуека. Същевременно добавя, че испанците, германците и българите не се различават толкова, колкото обстоятелствата, в които живеят.

Макар да следи какво се случва в България, той не крие разочарованието си от политическата ситуация и усещането, че страната все по-често поема в грешната посока. В контраст, животът в малкото испанско градче, където живее със семейството си, е спокоен и подреден. Макар езиковата бариера да е предизвикателство, особено на по-зряла възраст, артистът не се оплаква – повечето време прекарва в своето ателие, където твори необезпокояван.

На прага на нов житейски етап, наскоро отбелязал 60-ия си рожден ден, Зуека си пожелава просто да е жив и здрав след още 10 години, да се гордее с децата си и да продължава да твори – по свой собствен начин, в свят, който сам си е изградил. И макар сцената отново да го зове, телевизията остава в миналото – неговото настояще е в четките, платната и топлия испански вятър, който носи със себе си спокойствие и ново вдъхновение.