Преди броени дни излезе първото официално видео (оператор и режисьор: Владимир Вълчанов на младата българска рокбанда Erase The Poems. Песента е кавър на известната „Crawling” на Linkin Park, но в съвсем непознат аранжимент – китара (Димитър Пишев) и пиано (Ангел Проданов). В центъра на всичко – едно дълбоко послание. На края на клипа прави впечатление обръщението на фронтмена на групата – Росен Карамфилов, който разказва за каузата, която стои зад парчето – апел за борба с депресията и превенцията на самоубийствата.
Ето какво още ни сподели той:
1.Заедно с момчетата от групата подкрепяте една благородна, но и доста тежка кауза. Как решите, че искате да накарате хората да обърнат внимание именно на този проблем?
Проблемът не е от вчера и не е само в България, но и в целия свят. Всеки ден се случва. Винаги има някаква причина. Човек в даден момент се пречупва. Особено ако носи чувствителност в себе си. В това число визирам както артисти като Честър Бенингтън, Крис Корнел, Ейми Уайнхаус и прочие – така и най-обикновени хора. Никой не е застрахован от тази участ. Депресията е демон, който може да ти изпие силите за нула време, ако не реагираш. Тя е като кърлеж, който с години може да ти стои в тялото. Като паразит, който живее на гърба ти. И пие от кръвта ти. Действия трябват. Преди да стане късно...
2. Има ли по-личен мотив, който стои зад проекта ви? Сблъсквали ли сте се с подобна трагедия в живота си?
Благодаря за този въпрос. За съжаление има, да. Най-близкият ми приятел – прекрасен художник – си отиде така. Със скок в небитието. Оттогава полудях и си обещах, че ще направя каквото зависи от мен да се противопоставям срещу това. По моя си начин. Не само с този проект. Изкуството е чудесна форма на съпротива. Начин да изкрещиш в тиха стая, онова което те изгаря отвътре и крясъкът ти да счупи всички огледала на емпатията. Това се опитахме да направим ние като група още с изначалната си идея. Май се получи.
3. Познат си на аудиторията като талантлив писател, но сега те виждаме в ролята на певец. Различно усещане ли ти носи музиката и защо реши да се изразиш чрез нея, а не чрез думите, както си правил до сега?
Коренно различно е. Музиката дава една емоция. Писането – друга. Уви – думите невинаги достигат. Докато музиката е универсално средство да достигнеш до човешките сетива. Силно се надявам дори и тези, които не са харесали клипа, поне да са чули какво казах на финала. То е по-важно. Рокът в случая бе средство да достигнем до публиката, да приковем вниманието. Все ни е тая както за хейтът, така и за славата. Целта ни е да провокираме диалог по темата. Да заговорим за болките на обществото. Останалото е суета.
4. Винаги си защитавал открито правата на хората с увреждания, борил си се за тях. Самият ти си в инвалидна количка, но пееш, за да спасиш един друг тип хора - онези, които решават да сложат край на живота си. В това ли се корени силата на човешката доброта? Да искаш да помагаш въпреки своите собствени неволи? Да виждаш, че всеки носи своя кръст и има нужда от подкрепа, независимо дали това се вижда с просто око или не?
За беда – съчувствието е дефицит в двадесет и първи век. Всеки гледа в своята паница и само това го интересува, а не бива. Добротата е важно качество. Не си ли добър – все тая колко си талантлив, ако ще и гениален да си – голяма работа! Аз вярвам, че има надежда за човечеството. Надежда за справяне за повсеместната, смазваща тъга, която току ни обзема. Ние с Erase The Poems затова свирим – за да покажем среден пръст на тая тъга. И да – всеки си носи кръста. И да – всеки е сам по пътя, но идва един момент, в който трябва да се обединим. Иначе сме изгубени. Разбирате ме, нали?
