На днешната дата преди 11 години този свят напусна великият Вили Казасян.
Вили Арам Казасян е български джаз музикант, композитор, аранжор и пианист от арменски произход, баща е на певицата Хилда Казасян.
Роден е на 8 декември 1934 г. в София. Завършва ВМЕИ (днес Технически университет) в София през 1957 г., учи и в Теоретичния факултет на Българската държавна консерватория (дн. Национална музикална академия „П. Владигеров“), който завършва семестриално. Завежда секция „Естрадно изкуство“ при СМДБ (от 1985). Диригент е на Естрадния оркестър на Комитета за телевизия и радио (днес Биг бенд на БНР).
През 1953 г. свири във второто издание на „Джаза на младите“. Кариерата му е трайно свързана с Биг бенда на БНР, където е последователно пианист, втори диригент и диригент в продължение на 38 години.
Автор е на детски песни, филмова музика („Ян Бибиян“, телевизионните – „Неочаквана ваканция“, „Горещи следи“), на музика към театрални спектакли, телевизионни и радиомюзикъли. Дебютът му като музикант и композитор е през 50-те години – като пианист в „Джаза на младите“. Свири в Естрадния оркестър при Сатиричния театър, основава „Студио 5“. От тези два състава през 1960 г. е формиран Естрадният оркестър на КТР, в който свири, а от 1965 г. диригент.
Голям е приносът му за първите стъпки и развитието на фестивала „Златният Орфей“ и телевизионния конкурс за естрадни песни „Мелодия на годината“. Организира редица вокални състави („До-ре-ми-фа“, „Студио В“), , радиопредаването на редакция ХСЗ (Хумор, сатира и забава) на БНР „Тромбата на Вили“, телевизионното предаване „Студио 1“.
Създава множество песни и пиеси за биг бенд, които се изпълняват от популярни групи, певци и актьори – Коста Цонев, Виолета Бахчеванова, Тодор Колев, Асен Кисимов. Маестро Вили Казасян е гостувал като диригент на радиооркестрите в Берлин, Москва, Лайпциг, участвал е на фестивалите в Атина, Сопот (Полша), Дрезден.
Освен за „Неочаквана ваканция“ (откъдето е „Детство мое“, обявена в радиодопитване за най-любимата детска песен в България), той е писал музика и за други филми на режисьора Васил Мирчев, като „Ленко“ и „Една одисея из Делиормана“.
Маестро Казасян е носител на множество музикални награди, включително Сирак Скитник от 2005 г. за цялостен принос към Българското национално радио (БНР). За него казват, че е известен не само със своя огромен професионализъм, а и с артистичността си на сцената.
Носител е на много награди, вкл. "Сирак Скитник" от 2005 г. за цялостен принос към Българското национално радио.
През 2007 година той се включи в един от концертите на финалистите в "Мюзик айдъл" като диригент на бигбенда, който съпровождаше изпълненията им. Тази година беше председател на журито, а освен това дирижираше оркестъра на концерта с песни от мюзикъли.
Тогава днешната млада публика беше изненадана, когато забеляза професионализма и шегите му едва сега, в телевизионните предавания. Но няколко поколения, които обичат музиката на Маестрото и познават неговия изключителен жизнен хумор (не рядко и черен), ценят таланта, позитивната артистичност и рядката му трудоспособност.
За жалост той ни напусна на на 12 юли 2008 година, след едноседмична кома.
"Той беше най-възпитаният човек, когото съм познавала. Аристократ. Той беше най-лоялният, най-прекрасният, благодарение на когото аз съм аз", споделя за него певицата Богдана Карадочева.
"Той е близък на всеки човек в България. Той е направил много за Радио София. Всички ще го помним като диригент на всички издания на "Златният Орфей". Това е главната му заслуга, според мен", каза примата на българската естрада Лили Иванова.
Уникалният талант на Вили Казасян години наред привличаше вниманието и очароваше широката публика от естрадните подиуми,
от телевизионния екран, от радио ефира. Той получи заслужено престижни награди, но най-ценната беше голямата и неподправена обич на публиката, на която щедро раздаваше на само таланта, но и сърцето си.
Вили Казасян ще остане в историята на популярната музика със стотиците авторски песни и оркестрови пиеси, с детските песни, с музика за филми и театрални спектакли, с безбройните си аранжименти.
Преди близо 15 години, една заран Вили Казасян стоеше в Благоевград, загледан в табела, на която пише: "Площад Георги Измирлиев-Македончето".
Погледна хитро и каза: "Ех, като ме няма някой ден, дали ще се сетят да нарекат малка уличка "Вили Казасян-Арменчето"...
А ето какво казва за своя баща небезизвестната Хилда Казасян:
"Аз не го помня, а съществувам и до ден-днешен с него, с атмосферата, която той успя да предаде и на мен, а именно цялото това приятно и уютно усещане за музиката, във всичките й нюанси и красота. Научи ме на друг поглед към света и мисля, че всички, които имаме това различно светоусещане, сме много по-щастливи. Безкрайно съм благодарна за всичко, на което баща ми ме е научил.
Затова не ме изпълват спомените, а знанията от него, които са непреходни. Толкова силно желание за живот, за музика, притежаваше само той. Не съм ги срещала във втори човек до момента".
Добави ни в предпочитани източници в Google
