„Понякога ще идвам в съня ти, като нечакан и неискан гостенин“- 77 години без Вапцаров

Никола Йонков Вапцаров, поетът на морето и машините, е роден под най-високия връх на Пирин в гр.Банско на 7 декември 1909 година. На младини баща му Йонко Вапцаров, заедно с поета Пейо Яворов, през 1903 и 1912 г., участва в борбата за свобода на още поробения по това време македонски край. Майката Елена, културна и образована жена, възпитава децата си в любов към труда, знанието и родината. От нея бъдещият поет е наследил интереса към литературата.

Ученическите години на Никола Вапцаров протичат в трагичните бедни дни след Първата световна война. От 1924 г. до 1926 г. учи в Разложката гимназия. Увлечението му по литературата вече е сериозно и в ученическия вестник „Борба“ излиза първото му напечатано стихотворение „Към светли идеали“.

Мечтае да завърши пълния курс на гимназията и да следва литература, но по настояване на властния си баща през есента на 1926 г. постъпва в Морското машинно училище във Варна, което завършва през 1932 г. От суровия казармен режим там търси спасение в любимите книги. Участва в рецитали и театрални постановки, започва да пише системно стихотворения и да ги печата в тогавашните младежки издания. Морското училище събужда у възторжения поклонник на Пирин планина и друга страст – към морето и машините.

След завършване на училището Вапцаров работи като огняр и по–късно като машинен техник във фабриката „Българска горска индустрия“ в с. Кочериново. Участва в театрална трупа и се бори за интересите на работниците. През 1934 г. сключва брак с Бойка Вапцарова и след като е уволнен от фабриката, се премества със семейството си в София през 1936 г.

През юли умира седеммесечният му син Йонко. От ноември 1938 година е назначен като техник в Държавния екарисаж. В годините 1938-1939 са написани някои от най-хубавите му творби. През януари 1940г. успява да издаде единствената си стихосбирка „Моторни песни“.

Веднага след 22 юни 1941 г. - нападението на фашистка Германия – БКП мобилизира силите си за въоръжена борба. Вапцаров приема да участва в нелегална дейност като помощник на Цвятко Радойнов във Военната комисия на ЦК на БКП.

На 4 март 1942 г. домът му в София е обискиран и поетът е арестуван. Срещу него е повдигнато обвинение по чл.3 и чл. 16 от ЗЗД. На 23 юли същата година в тунела – стрелбище на Школата за запасни офицери в София заедно с други комунисти, Никола Вапцаров посреща куршумите на палачите. През 1952 г. поетът получава посмъртно почетната премия на мира.

Ето и някои от цитатите от Никола Вапцаров, които са актуални и до днес:

1. из „Борбата е безмилостно жестока“
Борбата е безмилостно жестока.
Борбата, както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и… толкоз.
Какво тук значи някаква си личност!

2. из „История“
Живот ли бе – да го опишеш?
Живот ли бе – да го разровиш?
Разровиш ли го – ще мирише
и ще горчи като отрова.

3. из „Завод“
Народът – прост,
живота – тежък, скучен.
Живот без маска и без грим –
озъбено, свирепо куче.

4. „Прощално“
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и далечен гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам,
ще те целуна и ще си отида.

5. из „Родина“
Учеше ме, майко, ти със притчи
да обичам всички като теб.
Бих обичал, майко, бих обичал,
но ми трябва свобода и хлеб.

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти