Почина писателят Умберто Еко

Писателят и философ Умберто Еко почина на 84-годишна възраст, съобщиха тази нощ италиански медии.

Еко е издъхнал в дома си късно вечерта в петък. Това съобщиха от семейството на 84-годишния интелектуалец пред италиански медии, без да разкриват повече детайли около кончината му. Еко е боледувал от рак и е починал в 9:30 местно време (10:30 българско), съобщава „Ла република”.

Сред най-известните произведения на Умберто Еко са „Махалото на Фуко”, „Името на розата”, „Островът от предишния ден”, „Баудолино”, „Пражкото гробище”, на „Трактат по обща семиотика”, „Семиотика и философия на езика”, „Пет морални есета”, „За литературата”, „Изповедите на младия романист” и много други, съобщава Нова Телевизия.

Самият той е казвал „Аз съм философ, пиша романи само през почивните дни” и „всяка история разказва история, което вече е била разказана”.

Умберто Еко е известен е с академичните си трудове и есета в полетата на семиотиката, теологията, медийната и литературна теория, а наред с това пише и детски книги.

Той не е прекъсвал активността си като миналата година излезе последният му роман - „Нулев брой”.

Еко е роден на 5 януари 1932 година в град Алесандрия в Северна Италия. Баща му е счетоводител, мобилизиран в 3 войни. Фамилното му име е абревиатура на латинската фраза „ex caelis oblatus” – „дар от небесата”.

Младият Умберто бива възпитан в католически училища. Следва висше образование по средновековна философия и литература в Торинския университет. През 1956 г. публикува първата си книга „Естетиката на Тома Аквински”, която е разширен вариант на докторантурата му. По същото време Еко изоставя католицизма.

„Най-важното качество на честния човек е непоносимостта към религията, която ни кара да се страхуваме от най-естественото нещо на този свят, смъртта, и ни кара да мразим единственият красив подарък на съдбата – живота”, казва Еко.

От 1956 г. до 1964 г. работи като културен редактор в държавните радио и телевизия RAI. По същото време чете лекции в Торинския унивеситет. През 1959 г. става консултант в издателство, където започва да разработва идеите си в семиотиката. В трактатът „Отворената творба” от 1962г. излага своята фундаментална теория, че всяка творба се състои от безкраен набор от знаци и заради това е отворена за безброй възможни интерпретации.

„На книгите не трябва да се вярва, а трябва да бъдат изследвани. Когато говорим за една книга не бива да се питаме какво ни казва, а какво означава”, пише Еко в уебсайта си.

През 1963 г. Еко се присъединява към „Gruppo 63" – италианско авангардно движение на художници, музиканти и писатели, които търсят нови форми на литературно и естетично изразяване. Членството му в колектива вдъхновява бъдещата му работа.

През 1975 г. става професор в Болонския университет и публикува „Теория на семиотиката”. В края на 70-те години вече е разпознаваем експерт и философ, но едва с първия му роман, „Името на розата” от 1980 г., става известен извън академичните среди.

Историческата мистична творба, в която са вплетени любимите научни сфери и теории на Еко, през 1986 г. е превърната във филм с участието на Шон Конъри и Крисчън Слейтър, който увеличава популярността на писателя.

Умберто Еко е доктор хонорис кауза на над 30 университета по света, почетен президент на Международния център по семиотика и когнитивни науки в Университета в Сан Марино и член на Международният форум на ЮНЕСКО. Еко е женен от 1962 г. за германския изкуствовед Ренате Еко, с която имат син и дъщеря.

В последните години на живота си разделя времето си между апартамент в Милано и вила край Римини. 

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Представителите на кой зодиакален знак не можете да понясяте?

Абонамент