На днешната дата през 1971 г. самолет на БГА Балкан Ил-18 катастрофира при излитането на летище София. Загиват 30 души, сред които е естрадната певица Паша Христова. Оцеляват певците Мария Нейкова, Борис Годжунов и Янка Рупкина.
Нека си спомним за една от най-ярките звезди на българската естрада, която за съжаление отиде на небето прекалено рано.
Един от най-светлите образи на социалистическия строй е момичето, което може да разплаче цяла България. Хората, приближени до нея – приятели, роднини и близки, още си спомнят с умиление за красотата и невероятния ѝ талант, за магичното обаяние на великолепния ѝ глас. Тя се казва Парашкева, но в обществото остава известна с артистичния си псевдоним Паша. Днес ви разказваме историята на това момиче и как едно младо сърце пленява цяла България за изключително кратко време.
Парашкева Христова Стефанова е родена на 16 юли 1946 г., в квартал Княжево, София. Тя израства в големия град и още като ученичка за пръв път усеща тръпката и атмосферата на сцената. Слушателите изпадат във възторг, когато тя се качва на подиума и запява. Съвсем малка, а гласът ѝ покорява.
След като завършва училище, съдбата не я повежда веднага по пътя на музиката. Няколко години работи в института за електрокари. Певческият ѝ талант обаче продължава да търси своята публика и по абсолютна случайност момичето се озовава в радиото. Там животът я среща с големия композитор Иван Стайков. Той взима Паша под крилото си и я прави част от своя учебен курс. Тя го завършва през 1966 г. и едва на 20 г. ѝ се отдава възможност да издаде първата си песен. С помощта на „Студио 5“ Парашкева изпява песента „Щъркелът пристигна пак“.
Завършва Школата за естрадни певци и постъпва в Ансамбъла на строителни войски като солистка. Дарбата на момичето проличава – тя е самороден талант, който с лекота овладява всякакви стилове. В близките години Паша се развива изключително много, а репертоарът ѝ става все по-разнообразен и труден. През 1967 г. тя печели трета награда на фестивала „Златният Орфей“. Тази година е и много плодородна за певицата. Малко по-късно се записва за участие във Фестивала на забавната песен в Сочи и заминава за Русия. Там взема златен медал и музикантите в родината са удивени.
След завръщането си в България започва работа като щатна певица в оркестър „София“. Благодарение на диригента Димитър Симеонов Паша извоюва голям успех и придобива популярност в страните от социалистическия блок – Русия, Чехословакия, Унгария, Сърбия, Германия. Българските композитори с радост правят песни за младата изпълнителка. Сред тях са „Морето се завръща“, „Пет часа“, „Среща в неделя“, „Остани“ и др.
Софийското момиче е наричано от много изтъкнати музиковеди „универсална певица“. Тя има страхотни интерпретаторски умения в рамките на силовото и драматично пеене. Отличават се изпълненията ѝ в трудната за пресъздаване стилистика на боса-нова, която се среща в песните „Попътен вятър“, „Кажи ми“, „Утрото ще ни срещне пак“ и др. Често момичето експериментира с творби на чужди, предимно италиански изпълнители, за да внесе разнообразие в собствения си репертоар. Известни са кавърите на Серджио Ендриго, Ориета Берти, както и този на Дъсти Спрингфилд – бялата кралица на соула.
В последните две години от живота си, заради упоритата си работа и великолепни постижения, Паша получава най-голямото си признание. През 1970 г. след конкурса „Златен елен“ тя грабва 3-та награда, а по-късно печели и пролетния радиоконкурс в България. През същата година отново на „Златният Орфей“ изпълнителката пее „Повей, ветре“ и „Една българска роза“, с които взема последователно голямата награда и първото място на конкурса. През следващата 1971 г. песента „Dziwny jest ten świat“ на полски ѝ донася постижение на международния фестивал в Сопот. За своите пет творчески години Паша Христова записва около 60 песни за фонда на радиото, телевизията и „Балкантон“.
Уви, скоро след огромния ѝ успех голяма трагедия сполита България. На 21 декември 1971 г., 25-годишната изпълнителка заедно с оркестър „София“ трябва да пътуват за Алжир, където има дни на българската култура. Съветският самолет, който извършва полета, току-що е излязъл от ремонт. Поправките му обаче не са извършени качествено. На летището в София машината набира скорост и излита. Появата на силен страничен вятър я накланя на една страна. Крилото се удря в пистата, единият двигател се откъсва и самолетът е обгърнат в пламъци. От 73-мата пътници смъртта си срещат 28, сред тях е и Паша.
Обгърнала България в цялата си любов, тя губи живота си едва на 25 г. Множество нейни почитатели присъстват на погребението й, като засвидетелстват уважението и любовта си към загиналата певица. Година след трагедията голямата българска естрадна изпълнителка Лили Иванова изпява песента „Птицата“ с подзаглавие „В памет на Паша Христова“. На 21 декември 1971 г. от света си отива един уникален талант, който безспорно би могъл да даде още много за своята родина.
Прочети още:
- Честит рожден ден на edna талантлива дама - Райна Кабаиванска!
- Историята на Ела Фицджералд - Жената глас, която отиде да пее на небето
- Защо Фънки не харесва Лили Иванова и какви са били отношенията им през годините
- 81 години от рождението на Емил Димитров: да си спомним за великия певец
- Валя Балканска - Edna космическа жена на 80
