"Мис Вселена" на 60 - да или не?
Койна Русева: Аз няма как да се променя
Царина: Шеф Ангелов направи огромен жест към мен
Разтърсващата любовна история на Пенчо Славейков и Мара Белчева
Как изглеждат тези секссимволи от 80-те днес
Ще повярвате ли, че са изневерили на тези жени?
Любима двойка от "Игри на волята" станаха родители
Промяната на Руши Видинлиев, в която се влюбихме
Един от най-обичаните съвременни комици си отиде на този ден преди 7 години. Той бе човек със заразителна усмивка и специфична тъга в очите. Той бе безкрайно талантлив и радваше света с вдъхновяващото си присъствие.
Животът на Робин Уилямс е изпъстрен с възходи и трудни моменти, но той запазва искрата хумор и достойнство, които го правят толкова човечен. Понякога неговите думи звучат като закачливо намигане, като леко иронична усмивка в огледалото:
Като комик Робин Уилямс успяваше да съчетае високотехнологичния акт на словесна сръчност с балансирана непредсказуема физичност. На сцената притежаваше неповторимо излъчване, с което можеше да стигне с всяка шега дотам, докъдето поиска. Притежаваше чуден неизчерпаем източник на енергия, а способността му да мисли светкавично бързо, потребността му да се смее се изливаха като мощен поток и на сцената, и в личния му живот.
Почитателите го сравняват с неконтролируем товарен влак, а колегите му казват, че да работиш с него е като да се опиташ да опитомиш комета. Веднъж самият Робин признава:
Комедията има по-тъмна и по-дълбока страна. Може би това се дължи на гнева вътре в мен, защото съм възмутен от жестоките абсурди, лицемерието, което съществува навсякъде, дори и в самите нас, където то е най-трудно да се открие.
► Синът на Робин Уилямс стана баща за втори път и сподели мил кадър на семейството си
Марк Романек, режисьорът на документалния филм за актьора, споделя впечатленията си от актьора:
Желанието да бъдеш смешен просто е вродено, то е като дишането за него, ако не успееше да го изкара навън, то се отразяваше на поведението му на сцената по негативен начин.
Осъзнах, че когато разсмиваше хората, той получаваше нещо като силен прилив на ендорфин.
Кристъл, участник в документалния филм, добавя:
Това е от изключителна важност за много комици. Смехът за тях е истински наркотик. Одобрението и любовта на публиката е вълнение, което просто не можеш да замениш с нищо друго.
Робин Уилямс има трудно детство, което оставя отпечатък и върху кариерата му като комик:
Баща ми имаше много силен характер. Беше добър човек, но не беше никак лесен за разсмиване.
Признава, че като малък е възприемал хуморът като средство за привличане на вниманието на майка си, която е била далеч по-възприемчива и отворена публика.
За първи път открива радостта изпълнението си с ролята на Морк в телевизионната поредица "Морк и Минди". На снимачната площадка се налага да наемат допълнителен оператор, както и да ангажират още трима от екипа, за да се гарантира, че лудориите на Уилямс винаги ще бъдат заснети.
► Вдовицата на Робин Уилямс споделя истинската причина за смъртта на актьора
Роби Уилямс публично споделя за зависимостта си към алкохола и кокаина много пъти през годините, но комедията, желанието да се усмихне, да се подиграе, също е вид зависимост. Но той няма нужда от стимулантите, за да подобри своето сценично поведение, а тъкмо обратното. През 1988 година заявява:
Кокаинът беше бягство и скривалище. Повечето хора стават по-енергични под въздействието му. Мен ме успокояваше.
Когато съпругата му Валъри забременява със сина им Захари, той спира наркотиците и алкохола. След като приятелят му Джон Белуши умира от свръдоза, сякаш е още по-категоричен в решението си:
Неговата смърт изплаши много хора от шоубизнеса. Интересът наркотиците рязко намаля. А аз чаках и бебе. Не можех хем да бъда баща, хем да продължавам да водя този начин на живот.
Действително след това той никога повече не посяга към кокаина и търси утеха в работата. Гримьорът му Чери Минс споделя наблюденията си:
Той сякаш не се тревожеше за нищо, докато работеше постоянно. Работното му място беше неговата стихия, а работата му - любовта на живота му. Тя беше на първо място, преди децата му, преди всичко останало. Когато не работеше, се затваряше в черупката си. А когато работеше, беше като крушка, която току що е светнала.
► Какво е подтикнало Робин Уилямс да посегне на живота си
Третата му съпруга, Сюзън Уилямс, споделя:
Работата му му помагаше да се справи с тревожността и кризата на самооценката му. Той винаги казваше: "Ти си толкова добър, колкото е последното ти представяне."
Децата му, разбира се, също са източник на щастие в живота му, въпреки че сърцето му остава винаги изпълнено с вина заради разводите и трите брака в живота му. Децата му от своя страна споделят, че са се опитали да му помогнат и да го освободят от тежестта. Според синът му Захари:
Той бе твърде убеден, че е разочаровал всички. Това е тъжно, защото всички много го обичахме и искахме той просто да бъде щастлив.
През късната 2013-та започва да изпитва симптоми с неясна причина - безпокойство, безсъние, проблеми с паметта, изострено обоняние. Докато участва в снимките за филма "Нощ в музея: Тайната на гробницата" в началото на 2014-та, Уилямс се опитва да държи под контрол все още недиагностицираното си състояние. Макс споделя:
Той плачеше в ръцете ми всяка вечер. Беше ужасно. Казваше ми: "Не мога, Чери. Вече не знам как да бъда смешен."
През май е диагностициран с Паркинсон. С подходящите медикаменти и лечение ще може да живее спокойно още десетилетие според лекарите.
Симптомите и загубата на контрол обаче се отразяват пагубни за самосъзнанието му. Неговият мозък - инструментът, произвеждащ думите и движенията, които бяха забавлявали толкова много хора през годините, вече не може да му служи.
На 11 август 2014-та Робин Уилямс е открит мъртъв в дома си. Най-вероятната причина за смъртта е самоубийство чрез обесване. Аутопсията показва, че не е бил под въздействието на алкохол и наркотици. Освен това се оказва, че е изпитвал и симптоми на деменция с телца на Леви - бавно прогресиращо дегенеративна заболяване на мозъка, което причинява когнитивен упадък, зрителни халюцинации, двигателни нарушения.
Робин Уилямс започва да губи разсъдъка си и го осъзнава. Можете ли да си представите болката и разочарованието?
Светът не беше готов за тази загуба, всички скърбяхме неутешимо и продължаваме да скърбим за комика и носителя на Оскар, за актьора, който можеше да накара всеки да се смее.
Въпреки мъчителните битки, които водеше със самия себе си и което ги правеше още по-трудни, в повечето случаи Робин Уилямс намираше сили да се усмихне и да предаде тази усмивка нататък.
Опитайте се да го направите и вие. Защото хубавото на усмивките е, че са заразни.
