В откровен разговор с Мон Дьо певицата говори за цената на публичността, болестите, дъщеря си, музиката и новата си голяма любов – киното.
„Никога не съм си представяла, че човек може да е толкова плитък и неразумен, че да ме разглежда като трофей.“
С тези думи Лияна започва едно от най-силните си признания – за това как обществото често свежда жените до визия, до слухове, до „цена“, поставена отвън.
„Аз съм много повече от визия. Бог знае коя съм. Това ми е достатъчно“, казва тя категорично.
За обидата, която боли най-много
През годините Лияна е била обект на спекулации, клевети и морални присъди. Признава, че е имало хора, които са знаели точно как да я наранят – като поставят под съмнение не коя е тя като артист, а като човек.
„Когато морално спорят коя си ти… не ми пука вече. Не искам повече моят свят да бъде докоснат от нечисти ръце.“
Посланието ѝ към жените е ясно и силно: „Спрете да разглеждате жените като предмети. И тогава и те самите ще спрат да си слагат цена.“
Белезите, които не се крият
Лияна за първи път говори толкова открито за тежките здравословни изпитания, през които е преминала – включително инфекция на костния мозък и две операции, след които тялото ѝ е било буквално обезобразено.
„Главата ми стигаше до ключицата.“
Днес тя не се крие. Напротив – казва, че за първи път в живота си се харесва истински.
Музиката, чалгата и пропуснатият шанс
Започнала професионалния си път едва на 12 години, с класическо музикално образование и девет години класическа китара зад гърба си, Лияна никога не е мечтала за „лесна популярност“.
„Никога не съм следвала тенденции. Никога не послушах съветите да си отрежа косата, да стана по-шумна, по-скандална. Това съм аз.“
Тя не крие разочарованието си от музикалната индустрия, която според нея често възпитава нездрав вкус и подменя смисъла с ефектност.
Самотата и изборът
Лияна говори честно и за самотата – не като липса на хора, а като състояние, в което си принуден да чуеш себе си: „Научих се да се чувам в самотата. Там разбрах много за себе си.“
Най-болезнената тема – дъщеря ѝ
Най-тежките думи идват, когато разговорът стига до дъщеря ѝ Денис. Дете, което е видяло „много повече, отколкото хората си представят“, и което е било подложено на обществено осъждане още от малка.
„Тя завърши журналистика, а я разкъсваха същите хора, които се наричат журналисти.“
Лияна признава, че никога не плаче за себе си, но болката ѝ за детето ѝ е непреодолима – особено по време на тежките здравословни операции, през които Денис е преминала.
Новата любов – киното
На 6 февруари 2026 г. предстои премиерата на филма „Майната ти, любов“, режисиран от Исидор Карадимов, в който Лияна играе една от главните роли.
„Аз не играех Изабела. Аз бях Изабела ",категорична е певицата.
За ролята тя живее месеци наред в образа – с външния вид, с емоциите, с болката. Плаче без изкуствени сълзи, връщайки се към собствени преживявания.
Прочетете още:
- Лияна и Константин във вълнуващ нов филмов проект
- „Удобна, но не смачкана“: Изповедта на Ана Пападопулу за мълчанието, истината и цената на морала
- „От мен винаги очакват да съм веселяк“: Константин без маска – за болката, славата, семейството и
