В интернет отново се появи фалшиво видео с лице на популярна българска журналистка. Този път жертва на deepfake технологията стана водещата на „Новините“ по NOVA – Ани Салич. В клипа, разпространяван в социалните мрежи, тя уж рекламира хранителен режим, но всъщност видеото е манипулирано чрез изкуствен интелект.
От телевизията потвърждават, че кадрите са подправени, като за основа е използвано интервю на Салич в подкаст на NOVA. Истинската тема на разговора няма нищо общо с диети и отслабване, но благодарение на напредналите алгоритми гласът и устните на журналистката са синхронизирани с фалшив текст, който внушава реклама на хранителни продукти.
„Това е голяма измама, която може сериозно да навреди на хората. Апелирам – не купувайте!“, заяви категорично Ани Салич.
Опасната реалност на deepfake съдържанието
Deepfake технологията вече не е сложен инструмент, достъпен само за професионалисти. „Супер лесно е. И дете може да го направи“, предупреждават киберексперти. Именно тази достъпност прави проблема още по-сериозен – веднъж качено в интернет, подобно видео почти никога не изчезва напълно.
Дори когато платформите премахват фалшиви клипове, на тяхно място бързо се появяват нови. „Нищо не се изтрива от интернет… махнат едно видео и се появяват десет на негово място“, казва специалистът по киберсигурност Симеон Нгуен.
Законодателна празнина
У нас липсва конкретен регламент, който да защитава личността при подобни случаи. Според Светослав Василев, ръководител на отдел „Киберпрестъпления“ в НСлС, Наказателният кодекс не предвижда състав на престъпление за създаване на deepfake съдържание, независимо дали е с помощта на изкуствен интелект или не. „Нашият НПК е стар, не е съобразен с новите реалности и възможностите за събиране на електронни доказателства“, посочва той.
Как да разпознаем измамата
Експертите напомнят, че участието на журналисти в реклами на хранителни добавки или други подобни продукти почти винаги е знак за фалшификация. „Никой журналист, който работи в новини, не може и не трябва да продава такива хапчета или да прави подобни реклами“, подчертава Ани Салич.
Технологиите за генериране на образи и видео стават все по-усъвършенствани, а границата между истина и измислица – все по-тънка. Случаят с Ани Салич е поредното доказателство, че обществото, медиите и институциите трябва да работят заедно, за да ограничат разпространението на манипулативно съдържание, преди то да подкопае напълно доверието в реалната информация.
