Джорджо Армани е роден е на 11 юли 1934 година в Пиаченца, Италия.
Преди да постъпи в армията учи за известно време медицина. След като се уволнява от казармата, става аранжьор: украсява витрините на веригата магазини “Ла Ринасченте” между 1954 и 1960 години. Следващите десет години работи за Нино Черути. В периода 1970 – 1975 година изготвя дизайнерски проекти за “Емануел Унгаро” и “Ерменеджилдо Дзеня”.
През 1974 година заедно със Серджо Галеоти създават и първата си модна къща, специализирана в изработката и продажбата на модерни мъжки облекла. Партньорството им продължава до смъртта на Галеоти през 1985 година. Джорджо Армани създава своята дамска линия през 1975 г.
От 1981 година той лансира спортните линии “Емпорио Армани” и “Армани джинс”, а през 1987 година измисля ценово достъпна дамска версия “Mani”. Днес Армани притежава над две хиляди бутика в различни страни по света с годишни продажби, които надхвърлят един милиард щатски долара. Само за 1999 година печалбата му е 135 милиона щатски долара. Списание ”Форбс” го определя през 2000 година като най-успелият моден дизайнер в света.
За 2002 година състоянието му се изчислява на 1,7 милиарда щатски долари, което означава че е шести по богатство в Италия и на 236-място сред най-богатите на планетата. През 2005 година дебютира с колекция висша мода “Prive” в Париж. Армани е носител на приза “Ниймън Маркъс” ( 1979 ), както и на наградата на “Къти Сарк” за 1980,1981, 1984 и 1985 години. “Почетен кавалер на Република Италия” става през 1987 година, а наградата на името на Кристобал Баленсиага получава през 1988 г.
По негов адрес могат да се чуят и прочетат както помпозни суперлативи от рода на “императора на модата”, “краля на модата”, “най-великият моден диктатор”, така и не по-малко ангажиращи определения като “тъжния принц”, “майстор на потиснатата елегантност”, “номер едно в модата”, “големият миланец”, “миланският майстор” и други. Но в какво реално се изразява гениалността на маестрото? Има ли и кои са неговите водещи творчески постулати? С какво Армани е различен от останалите? Има ли основания той да бъде характеризиран като необикновен приемник и продължител на естетиката на Коко Шанел и Ив Сен Лоран? Или пък по-скоро като наследник на друг един велик италианец, повлиял на световното развитие на дизайна, но починал твърде рано – Уолтър Албини?
Приносът му в динамиката на дизайна е, че е един от първите, които започват да разделят линиите на облеклото си тематично, възрастово и статусно, съобразявайки се с обстоятелството, че обществото все повече се ювентизира / подмладява / и разкрепостява, както и с факта, че към неговия тип семпла и изчистена елегантност се стремят не само богатите, но и хората с по-малки доходи.
Върху творчеството на италианския дизайнер днес рефлектира като цяло съвременния градски живот и анонимността на хилядите и милионите обитатели на мегаполисите. И макар че има подвиквания от страна на колеги и конкуренти, че в областта на съвременната мода Армани няма нито едно откритие, той заслужава най-високи адмирации, тъй като – подобно на стила си – безшумно и незабележимо завладява вкусовете и желанията на огромно количество ценители и потребители тъкмо с новата си стилистика.
Прочетете в нашата галерия ТУК няколко цитата от единствения по рода си Джорджо Армани.
Облича жените като мъже
Началото на своя творчески успех самият дизайнер обяснява с хрумването му да облече жените в мъжки сака. Вдъхновението на Армани е комплексно – от една страна това е всекидневието, животът на улицата и бистрата, спорта и новия неглижиран стил на живеене, а от друга – емблематичните имена от голямото кино, пред които той се прекланя – Грета Гарбо и Марлене Дитрих. Или пък според неговото определение - “най-добре облеченият мъж в историята на киното” – Кари Грант и “най-лошо облеченият, но най-гениалният и скандалният” – Орсън Уелс.
Според английския моден критик и историк професор Колин Макдауъл, италианският дизайнер е велик представител на минимализма в елегантността в края на ХХ век и отстоява тенденции, коренно различни от тенденциите на творци от рода на Вивиън Уестууд. Джорджо Армани има за централен творчески принцип фините и скъпи материи – кашмир, вълна и коприна и смята, че хубавите дрехи не може да не са скъпи. Генерално в своето дизайнерско творчество той отстоява идеята за елегантност и красота, основани върху мъжката модна линия.
Говорим си за...
-
„От онази вечер не искам да прекарвам време с никоя друга“: любовта, която промени живота на Матю Макконъхи
-
Защо Лилибет и Арчи имат рижа коса? Обяснението е много просто
-
Всяко зло за добро: Как раздялата на Кейт и принц Уилям я подготви за бъдеща кралица
-
Думите на Киану Рийвс, които разтърсиха света
Тъкмо за това творецът реализира в изкуството си принципът за маскулинистичното начало в дамската мода и чрез деконструкцията на мъжкия костюм еманципира женския стил, задоволявайки потребностите на нежния пол от адекватна и реалистична мода. Не може да не се доверим и на следното му твърдение:”Армани придаде на своя костюм женска изразителност, като първи разбра доминиращата посока в модния свят. Като резултат от това костюмите с панталони на Армани упражниха голямо влияние на всички нива в модата през 80-те, в т.ч. и чрез създадени от него теми за други дизайнери в световната модна индустрия.” Основателно се изтъква, че миланският творец полага основата на универсална формула, която така завладя света, че костюмите му изглеждат перфектни фактически на всеки тип фигура.
Тук вече коприната придава тотална женственост. С въвеждането на заоблените яки на вратовете той незабавно става класик. Модният свят е очарован от подбора на цветовете на Армани за неговите меки вълнени туиди. Кои са тези цветове? Преди всичко става дума за колористични предпочитания като сивокафяво, беж, сиво и цвета на камъка. “Дрехите на Армани представляват резюме на италианската изискана елеганттност вече над двадесет години. Той съумя да улови духа на своята страна и да откликне на потребностите на света така перфектно, че неговите костюми се възприха като “запазена марка”, произведена в Италия. Това беше степента на върховното осъществяване на неговата тънка “мъжка” елегантност.
В Париж на бял кон
Дебют във висшата мода – и то точно в Париж – седемдесетгодишният Джорджо Армани прави през януари 2005 година. След скандалното отменяне на ревюто му в града на Сена през 1998 година / френските власти блокираха показването на колекцията есен-зима 1998-1999 година броени часове преди началото на шоуто на площад “Сен-Сюлпис” поради “съображения за сигурност / Армани дочака деня когато ще влезе “на бял кон” в Париж. В момент на силна агония на френската висша мода и отсъствието на модни къщи като “Унгаро”, “Живанши”, “Ив Сен Лоран” и “Версаче” от януарските дефилета, Джорджо Армани демонстрира за пръв път своите висши творения тъкмо във френската столица.
Неговата колекция Prive – пролет-лято 2005 година, бе посрещната със смесени чувства и крайни твърдения, че едва ли не тези модели той вече ги бил показвал в Милано през есента на 2004 година. На подобно твърдение, разбира се, не може да се гледа сериозно, тъй като Армани се готви старателно за своята френска премиера. В неговата висша мода се отпечатва традиционният му минималистичен принцип, доминира максимално изчистеният силует и – това вероятно също не е случайно – официалния, празничен и вечерен привкус. Луксозни материи – шифон, двойна коприна, сатен и тюл в съчетание със скъпоценни камъни, цветни кристали, черен кехлибар и разноцветни перли, бяха материализирали идеите на краля на модата. Той умишлено беше избегнал тежкия и претрупан силует, за да даде повече свобода и елегантност на модерната жена.
Как през годините великият италианец измисля и променя формулата на елегантността? Кое доминира в неговата концепция? И може ли да се говори за единна концепция, подчинена на исторически, логически, естетически, културни и най-вече дизайнерски принципи? Не е ли неговото схващане за елегантността по-скоро един динамичен и в същото време земен модел, в който удобството, съвършената линия и рафинирания минимализъм предопределят формата на дрехите?
Кое го кара да се прекланя пред класиката и сдържаността, но и да ги обогатява по своему?...По правило художниците и майсторите на стила не са длъжни да умеят да теоретизират и концептуализират върху своите произведения. Лаконизмът на Армани спрямо неговото творчество е пословичен. Въпреки това, обаче пряко – от неговите собствени разсъждения и отговори на журналистически въпроси в различни интервюта в медиите или пък косвено – чрез анализите и коментарите на модните историци и експерти, могат да се очертаят приблизителните контури на дизайнерското схващане за елегантността, за модерността или може би най-коректно казано – за адекватността в маниера на обличане в края на ХХ и началото на ХХІ век.
В началото на 90-те години най-после се сбъдва една от мечтите на Армани, свързана с кинозвездите, а именно да започне да облича София Лорен. До този момент неувяхващата икона на киното се е доверила за стила си на Валентино, но дали заради разнообразието, или пък поради алтернативната възможност друг, по-актуален творец да започне да се грижи за гардероба ѝ, тя решава да се остави в ръцете на Джорджо Армани.
Самият дизайнер е безкрайно щастлив от този факт, че показва публично радостта си: “София е толкова женствена, че никой не може да й устои задълго. Тя трябваше да промени начина си на обличане и се радвам, че избра мен. Мечтаех за този ден, макар че не крия – подготвях това нейно “бягство” отдавна. Ще ѝ предложа нещо изключително, като за богиня”. Много точно пък е описала как се чувства, облечена от дизайнера Глен Клоуз във вечерта на “Оскарите” / тогава тя е номинирана за най-добра актриса за ролята си във филма “Фатално привличане” / : “Когато съм с “Армани”, се чувствам различно от останалите. Важното е, че неговите дрехи ме карат да изглеждам по-добре, но и да подчертаят коя съм аз. Дрехите фокусират върху теб.”
Постепенно Джорджо Армани осъзнава ефекта от това да бъдеш център на внимание от страна не само на модните издания, а да привлечеш интереса на световните медии, да цитират името ти най-реномирани социални, политически, икономически и културни издания и програми, да изписват името ти не в края на филмовите надписи, а в началото – веднага след имената на главните герои. Концепцията за постигане на известност с помощта на вече постигналите известност, т.е. с визията на онези, които ги познава и обича целия свят, е особено ефикасна, защото разчита на изградените вече комуникационни канали, стереотипи в масовото съзнание и – разбира се – персоналната харизматичност на всяка една от звездите.
Коя е причината Армани да е толкова различен от Версаче, който пръскаше милиони само и само десетте най-известни супермодели да бъдат на неговото ревю, да се снимат в неговите реклами?
Навярно това донякъде може да се обясни и с принципиалната сдържаност и семплост на самия стил на Армани, който предлага изключително качество на материята, нов артистичен и неглижиран силует, перфектна кройка и не би желал с помощта на бляскавите лица и фигури, познати в целия свят да постига бърз успех. По-нататък обаче ще стане ясно, че съвсем не е същото отношението на Армани към холивудските звезди и, че той няма нищо против знаменитостите от големия екран да носят неговите дрехи. Често могат да се чуят думите му, че манекените не трябва да засенчват модата, а тъкмо обратното – да позволяват дрехите да изпъкнат максимално добре.
Самият дизайнер твърди пред пресата, че още от самото начало се е отказал да наема топмодели: “Сега, когато славата им вече поотминава, мога ди ви кажа, че си платих за това мое решение. Толкова често в печата се поместваха гигантски снимки на посредствено облекло на непознати стилисти, само защото се представя от Клаудия Шифър...Моята мода не се нуждае от всичко това, защото моделите ми са предназначени за жени в човешки образ. Жени, които живеят в съвременния свят обикновен, делничен живот.”.
Дизайнерът не крие, че пред сексапилните и изкусителни красавици предпочита слабите момичета. Той не харесва Синди Крофорд или пък Линда Еванджелиста, защото те са с прекалено изразени форми и подхождат повече за модни къщи като “Кристиан Диор”, например. По вкуса на модния творец повече са жените, които се смесват с представителите на мъжкия пол, които приличат на тях даже и по маниера си на съществуване.
На съблазнителните и заредени със сексапил топмодели той противопоставя една Стела Тенант, която е много по-близко до неговото схващане за съвременната женска красота. Що се отнася до манията и преувеличаването на ролята на супермоделите, неговото обяснение е следното:”Те / топмоделите – б.а. / помогнаха на някои дизайнери като Версаче например, който се възползваше от хубавите момичета, за да се заговори за модата му. Аз предпочитам да се говори за дрехата. Мен не ме интересува дали момичето е анонимно”.
