Кая Гербер с болезнено признание за скръбта след смъртта на брат си Пресли
Хейли Бийбър разкри за здравословен проблем, появил се след раждането на сина ѝ
Романът „Градинарят и смъртта” на Георги Господинов спечели голямата литературна награда на Стокхолм
Бритни Спиърс проговори за болезненото си минало: Караха ме да се чувствам като робиня
„Когато бях момиче“: Мими Иванова подари на публиката незабравима вечер, изпълнена с музика, любов и спомени
Мария Илиева напомни за лятото с горещи снимки от Маями
„Разбира се, че уредих дъщеря си!“: Силвестър Сталоун с безпощадно откровено признание
Джей Зи и Супербоул: Кралят на хип-хопа избира себе си за най-бляскавото шоу
Диригентът Йордан Камджалов направи една от най-личните си изповеди пред Мон Дьо, в която разказа за глада, лишенията, семейството и цената на успеха. Маестрото призна, че години наред е живял почти аскетично в името на образованието и музиката, а най-голямата жертва по пътя му е направила съпругата му.
Камджалов разкри, че още като ученик е започнал да композира, но никога не е показвал произведенията си публично.
„Криех ги по чекмеджетата. Може би като стана пенсионер ще покажа нещо“, призна той.
Особено емоционален беше разказът му за студентските години в Берлин. Тогава често се хранел единствено с ябълки и хляб, за да може да купува книги, партитури и да посещава майсторски класове.
„В паузите между репетициите се криех в сградата на Берлинската филхармония и изваждах ябълка и парче хляб от студентската си чанта. Този вкус още стои в мен“, спомня си диригентът.
Той е убеден, че големите мечти трябва да бъдат „изгладувани“. Според него именно лишенията изграждат характера и дават истинска стойност на успеха. Тази философия е наследил от родителите си, които в трудните години на прехода предпочитали да инвестират в образованието на децата си, вместо в собствения си комфорт.
Камджалов призна, че животът му е подчинен на преследването на редките мигове на творческа извънредност. По негови сметки за 30 години е преживял едва около 600 секунди такива моменти. „Подготвям следващите 600 секунди“, каза той и допълни, че именно заради тези кратки мигове си струва всяка жертва.
На въпроса кой е платил най-високата цена за неговата мечта, диригентът беше категоричен: „Майката на моите деца и съпругата ми“.
В разговора той не спести и критиките си към България, определяйки я като „варварско, блатясало пространство“, в което обаче живеят „най-благородните същества“. Според него българинът е ограбван не само материално, но и психически и духовно.
Сред най-болезнените му спомени остава загубата на баба му Цанка, която определя като най-умния и работлив човек в рода си. С особена емоция говори и за последния разговор с баща си, който малко преди смъртта си му казал: „Няма речници в света, от които мога да извадя думите, за да опиша колко съм горд с теб“.
Въпреки славата и признанието, Камджалов признава, че остава човек с обикновени слабости. Дори се пошегува, че е „зависим от черешите“ и не може да устои, когато види отрупано с плод дърво. „Черешата е по-силна от мен“, казва с усмивка маестрото.
Добави ни в предпочитани източници в Google
