Диригентът Йордан Камджалов направи една от най-личните си изповеди пред Мон Дьо, в която разказа за глада, лишенията, семейството и цената на успеха. Маестрото призна, че години наред е живял почти аскетично в името на образованието и музиката, а най-голямата жертва по пътя му е направила съпругата му.

Камджалов разкри, че още като ученик е започнал да композира, но никога не е показвал произведенията си публично.

„Криех ги по чекмеджетата. Може би като стана пенсионер ще покажа нещо“, призна той.

Особено емоционален беше разказът му за студентските години в Берлин. Тогава често се хранел единствено с ябълки и хляб, за да може да купува книги, партитури и да посещава майсторски класове.

„В паузите между репетициите се криех в сградата на Берлинската филхармония и изваждах ябълка и парче хляб от студентската си чанта. Този вкус още стои в мен“, спомня си диригентът.

Той е убеден, че големите мечти трябва да бъдат „изгладувани“. Според него именно лишенията изграждат характера и дават истинска стойност на успеха. Тази философия е наследил от родителите си, които в трудните години на прехода предпочитали да инвестират в образованието на децата си, вместо в собствения си комфорт.

Снимка:

Камджалов призна, че животът му е подчинен на преследването на редките мигове на творческа извънредност. По негови сметки за 30 години е преживял едва около 600 секунди такива моменти. „Подготвям следващите 600 секунди“, каза той и допълни, че именно заради тези кратки мигове си струва всяка жертва.

На въпроса кой е платил най-високата цена за неговата мечта, диригентът беше категоричен: „Майката на моите деца и съпругата ми“.

В разговора той не спести и критиките си към България, определяйки я като „варварско, блатясало пространство“, в което обаче живеят „най-благородните същества“. Според него българинът е ограбван не само материално, но и психически и духовно.

Снимка:

Сред най-болезнените му спомени остава загубата на баба му Цанка, която определя като най-умния и работлив човек в рода си. С особена емоция говори и за последния разговор с баща си, който малко преди смъртта си му казал: „Няма речници в света, от които мога да извадя думите, за да опиша колко съм горд с теб“.

Въпреки славата и признанието, Камджалов признава, че остава човек с обикновени слабости. Дори се пошегува, че е „зависим от черешите“ и не може да устои, когато види отрупано с плод дърво. „Черешата е по-силна от мен“, казва с усмивка маестрото.

Прочетете още: 

• Дуа Липа като принцеса: Поп звездата показа сватбата на мечтите си в Сицилия
• Дара покори и Гърция: Певицата се похвали със златна GOAT плоча
• Крал Чарлз подава ръка на Хари и Меган. Предлага им кралско настаняване във Великобритания