Продължаваме съвместната ни рубрика с инициативата Нощ на театрите, която през 2022 г. отбелязва своето първо десетилетие в България. Следващият неин посланик, с когото ви срещаме, е актьорът Христо Петков - прочетете какво споделя той за игрите с децата си, защо приказките винаги имат хубав край и какво се крие зад завесата.

Промени ли се твоята лична дефиниция за театър през последните 10 години?

Все повече си мисля, че по-важното нещо в театъра е някак да успееш, разбира се – през твоя герой, защото това е важно, не толкова да се занимаваш с някакви външни неща (как ще говориш, как ще ходиш…), а най-важно е хората да ти вярват. А за да ти вярват хората, трябва ти сам да си вярваш. А да си вярваш, означава някак да допуснеш, че това, което се случва на героя, се случва и на теб. Това не означава, че винаги ти си ти. Да допуснеш, че това, което се случва на героя ти, се случва и на теб, е начална позиция, от която тръгваш. И оттам-нататък можеш да си позволиш да ти се случат неща, които и ти самият не си очаквал.

Горе-долу това е дефиницията за театър и образ, която ми се е избистрила с годините. Въпросът е да можеш да допуснеш, че какъвто и да е героят, колкото и да е далечен от теб, трябва да намериш нещата, в които все пак се допирате един до друг и оттам да тръгнеш. След това може да се случат всякакви неща. Но според мен е невъзможно и на никого не вярвам, че „той се потапя в образа и това е един съвсем друг човек“ и нямат нищо общо. Няма как да стане – всички сме хора и оттам тръгваме.

Какво се промени в театъра за 10 години?

Театърът се променя, всичко се променя. В театъра с по-бавни темпове в нашата страна се случва промяната, но може би това не е лошо.

Как продължава „Имало едно време…“?

„Имало едно време…“ използвам единствено и само с децата си, когато заспиват. Имаме една игра, в която аз не мога да разкажа, ако по-голямо от двете ми деца не ми каже за какво трябва да е приказката. Освен това трябва да сме легнали, пред заспиване. Синът ми ме провокира: „Не знам, ти реши“, и аз му казвам „няма да стане“…

Краят на приказката какъв е?

Краят винаги е хубав, не може лош край на приказка. Абсурд. Никой няма да заспи.

Какво има зад завесата на сцената?

Зад завесата на сцената има черва. Така се изразяваме ние. Освен кабели, прожектори и всякакви неща, които не са направени затова публиката да ги вижда, има и всякакви други черва – това са взаимоотношения между актьори, хора зад кулисите, всеки се настройва по различен начин, някои хора се концентрират и са тихи, други се лигавят, за да си изкарат енергията, да се вкарат в някаква кондиция и да са готови. Има много интересни неща. Общо-взето почти всичко остава скрито, за да видим това, което е, когато се вдигне тази завеса.

Какво има през девет планини в десетата?

Винаги съм си мислил, че през девет планини в десетата има нещо много малко, защото като се каже „през девет планини в десета“, си представяш някакъв страшен път, на третата планина си вече много изморен, няма да можеш да стигнеш докрая, четвъртата-петата, това са реки, преплувания, катерене, инциденти, всякакви неща. И накрая отиваш и всъщност там стои нещо много малко.

А през девет Нощи в десетата?

Нещо много хубаво ще е, нещо много очаквано. През девет нощи, за да разбереш какво има в десетата, евентуално не спиш много, има някакво голямо очакване. Сигурно е нещо, свързано с някаква заря или някакво жестоко парти. Някаква страшна тайна се разкрива, защото с това свързвам Нощта. Тя носи някаква Тайна.

Приказката за Нощта е…

Можем да кажем така – ако трябва да има някаква приказка за Нощта, тя би била свързана с Деня и техните взаимоотношения. В Деня има слънце, в Нощта – звезди. В Деня има топлина, в Нощта – хлад. Като примерно можем да сложим и едно такова условие – „но не винаги“. Може би така се казва самата приказка – Но не винаги. 

Снимка: Нощ на театрите

Европейската инициатива Нощ на театрите ще отбележи своята юбилейна десета година в България и на 19 ноември ще събере в едно вълнуващо събитие стотици съдържания в десетки български градове. Организаторите на Нощта се обединиха около посланието „През девет нощи в десетата“, защото „да пътува човек в нощта е страшно. Луната създава безброй пътеки. И повечето не водят никъде. Но в останалите нощта е скрила всичките си тайни, цялата си мъдрост. Да минем през девет Нощи ни научи на много неща. Най-вече, че по време на Нощта си е страшно… интересно и неповторимо.“

Цялата програма и всичко актуално следете в официалния сайт, във Фейсбук, Инстаграм и Viber Community-то на инициативата.

Прочетете още:

• През девет нощи в десетата… с Юлиан Вергов: за уроците към дъщеря му, избрала неговия път, и моментите на бездиханност