Ози Озбърн, фронтменът на Black Sabbath и икона на рок музиката, напусна този свят на 22 юли 2025 г. на 76-годишна възраст. Смъртта му бе съобщена от най-близките му с кратко, но съкрушително изявление: „С повече тъга, отколкото думите могат да изразят, съобщаваме, че нашият любим Ози Озбърн почина тази сутрин. Той беше със семейството си и заобиколен с любов.“
Погребалната процесия се проведе на 31 юли в родния му град Бирмингам – осем дни след смъртта му. Шествието премина през емблематични места като Broad Street и „Black Sabbath Bridge“, където хиляди фенове изпратиха своя идол със сълзи, възгласи и изпълнения на негови песни. По улиците звучаха класики като „Iron Man“, а духов оркестър допълни атмосферата с живи версии на най-популярните му хитове.
Семейството на Ози отдаде почитта си по дискретен, но дълбоко личен начин. Вдовицата му Шарън Озбърн носеше на дълга верижка венчалната му халка – пръстен с диамант, който той е носел от възобновяването на брачните им обети през 2017 г. В момент на тишина тя вдигна двоен знак за мир – емблематичен жест, който Ози често използваше на сцената.
Синът му Луис Озбърн се появи с лилава вратовръзка, украсена с черепи и кръстосани кости – символичен жест към рок визията на баща му. Дъщеря му Кели Озбърн носеше тъмни слънчеви очила, напомнящи за сценичния му стил, а в социалните мрежи сподели емоционално послание, в което цитираше текста на песента „Changes“ и признаваше, че губи не само баща си, но и най-добрия си приятел.
Джак Озбърн бе избрал малка сребърна игла с кръст в края на вратовръзката си – препратка към любимите бижута на Ози, често с религиозни или окултни символи. Най-голямата дъщеря Ейми Озбърн заложи на брошка във формата на прилеп – очевидна препратка към легендарния момент от 1982 г., когато Ози отхапа глава на прилеп по време на концерт, случка, останала завинаги в музикалната история.
Ковчегът на музиканта бе украсен с лилави цветя, оформящи името му, а по маршрута на процесията хората оставяха снимки и послания пред родния му дом в квартала Астън. Всичко бе организирано така, че да отрази желанието на Ози – погребението да не бъде мрачно, а по-скоро празник на живота и музиката му.
Семейството избра личният му живот да остане защитен и отдаде последна почит по тих, символичен начин – с аксесоари, жестове и лични предмети, които говорят повече от думи. Всеки от близките му намери свой собствен език, с който да изрази обичта и уважението си към човека, когото светът познаваше като Принца на мрака.