Защо винаги си мислим, че в чужбина се живее по-добре

Защо винаги си мислим, че в чужбина се живее по-добре
Снимка: Thinkstock

Като човек, живял в повече от една страна отвъд родната, мога да ви кажа, че разлики има, и то невинаги са за добро!

Ето и най-честите причини защо се измъчваме, че ако сме някъде отвъд Българските граници ще ни е по-добре:

Гледали сме прекалено много филми – филмите ни размътват главите, факт. Карат ни да забравяме проблемите, действителността и да си позволим малко да помечтаем: “Ами, ако аз бях Кари Брадшоу и живеех в блестящия, приказен манхатан и излизах с господин Тузар...”, всеки има право да помечтае.

г
Снимка: Thinkstock

Но филмът има край, а нашият живот не е само низ от позитивни и щастливи моменти. Има си и етапи трудни, когато имаме нужда да споделим с приятел, със семейството, близък на сърцето. И когато тези хора са далече, а наоколо има само лъскаво облечени типажи, които са по-изкуствени от актьори, тогава везе не ни е толкова забавно.

Считаме фейсбук за огледало на света – предпочитаме да прекарваме безбройни часове в социалните мрежи (било то фейсбук, инстаграм или нечий блог), като си мислим, че те неизменно отразяват чистата истина. Е да, ама не.

Всеизвестен факт е (за който често си затваряме очите), че онлайн слагаме само хубавите неща, тези, за които искаме околните да ни се радват... и дори мъничко завиждат. И тук не става съпрос само за живота извън България, но често ако имаме приятели, които живеят в чужбина, и гледаме техни снимки или публикации едно тънко гласче в нас ни измъчва: “Ами, ако това беше ти...

г
Снимка: Thinkstock

Винаги ще го има това гласче и винаги егото ще ни измъчва. Но истината не е на екрана, истината е около нас и невинаги това, което виждаме на снимки, е чистата истина.

Приемаме всичко за даденост – а питали ли ли сте се как бихте се приспособили към безвкусна и безумно скъпа храна, към високи сметки или завишени цени на услугите, включително (мили дами) всичките козметични процедури.

Какво разбирам под завишени? За пример, оформяне на вежди – 20 евро средна цена. Няма дори да влизам в детайли относно боядисване на коса, масажи и прочие глезотии. Тези неща се осъзнават с времето, но понякога е късно. Което ме води и до следващата причина да искаме да избягаме:

Нямаме база за сравнение – това отново ме връща към първата точка или липсата на реална преценка за нещата. Понякога дори и да сме пътували на почивка до дестинацията, която искаме да направим наш дом, нещата могат да са коренно различни ако решим да се установим там за постоянно.

г
Снимка: Thinkstock

За пример мога да посоча Париж – град мечта за повечето хора като мен, които от пръв поглед се влюбват в него. Но когато събрах смелост да замина и да заживея там, изведнъж осъзнах колко голяма е разликата между това да си на почивка там за седмица-две и да живееш за по-дълго. Започнаха да ми правят впечатление бездомните и мизерията (да, и там има и то много!), да се ядосвам на грубите парижани (те са известни с навъсеното си и жлъчно поведение), изградих непоносимост към ужасното мрачно време (мрачно като тях самите).

г
Снимка: Thinkstock

Идеализираме нещата – винаги съм се удивлявала на приятели, които като костюмирани и излъскани банкери в лондонското сити са и много прилежни граждани. А същите тези хора, веднъж прекрачили границата развързват колосани вратовръзки в чалга клубовете и размятат изкараните с безсънни нощи пачки.

Когато са в Англия, внимават къде си изхвърлят боклука, не пушат в затворени помещения и ми отварят вратата като на дама. Тук, на наша почва се държат по коренно различен начин, тук важи само едно правило: “Ако номерът мине!” Така и не разбрах ние не искаме ли джентълмени и защо тук може да  се тровим с дим и да живеем в помия.  

г
Снимка: Thinkstock

Като цяло предпочитаме на мислим, че щастието е там някъде, другаде, само не тук и сега. Докато един ден, след като сме си блъскали главите, живели сме от куфари и тук и там, изразходвали сме излишно време и енергия да се питаме защо все не ни се полчават нещата, не сме открили, че щастието си го правим ние самите и то само ако се отдадем на настоящето.

Да, неспорно има върху какво да се работи, както над държавата ни, така и върху нас самите. Но ако за момент спрем да гледаме към чуждото със завист и към чужбината като към спасителен остров,  можем да усетим слънцето, което огрява и нашата улица.

Автор: Николета Белчева 

г
Снимка: Thinkstock

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

Още от Из Edna@:

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти