На 7 януари българите отбелязват Ивановден – един от най-почитаните зимни празници в народния календар. Той идва веднага след Йордановден и е посветен на Св. Йоан Кръстител – покровител на кръщението, духовното пречистване и новото начало. Празникът е наситен с древни вярвания, обредни действия и много поводи за трапеза и веселие.
Кои са имениците на Ивановден
На този ден празнуват всички, които носят имена, свързани със светеца и техните производни:
Иван, Иванка, Йоан, Йоана, Ивайло, Ива, Иво, Жан, Жана, Яна, както и производни като Ваня, Ванчо, Ванеса.
Иван е едно от най-разпространените български имена, символ на сила, чест и приемственост – затова Ивановден е и един от най-масовите имени дни у нас.
Поверия и народни вярвания
Според народните представи:
Какъвто е Ивановден, такава ще е и годината – ако денят е весел и щедър, годината ще бъде плодородна.
Вярва се, че водата на този ден все още носи очистителната сила на Йордановден.
Ивановден е и празник на побратимството – в миналото мъже са се побратимявали именно тогава, кълнейки се във вярност и чест.
В някои краища се смята, че ако имениците не почерпят, късметът може да ги изостави през годината.
Ритуали и обичаи
Най-колоритният обичай е къпането на Иван – младоженци, кумове или именници биват символично окъпвани за здраве. В отделни региони това се прави в река или чешма, независимо от студа – за сила и дълголетие.
Друг важен момент е гостуването – на Ивановден вратите трябва да са отворени, а трапезата – богата. Традиционно се поднасят: варено жито, баница, месни ястия, вино и ракия.
Празникът често се превръща в многодневно веселие, особено в села, където почти във всяка къща има именник.
