За семейството и споделянето

За семейството и споделянето
Снимка: Thinkstock

Отстрани всяко семейство изглежда идеално. За съжаление, прекрачиш ли неговия праг, нещата не са така перфектни...

Празници... Все си мисля, че най-големите празници за всяко семейство са дните, в които всички се събират, за да бъдат отново заедно. Да седнат на трапезата, да се порадват едни на други, да споделят радостите и тревогите, които са ги сполетили през изминалите месеци.

Всеки път с радост и надежда се прибирам, като си представям как този път всичко ще мине наред. Ще поседнем, хапнем и пийнем, не заради самата маса, а за това да можеш да бъдеш с хората на които държиш.

Всеки път се надявам да се позабавляваме като едно голямо хубаво семейство, като по филмите... Защо не? Да се опознаем, защото няма как - всеки от нас се променя... Някои повече, други по-малко.

За съжаление, всеки път нещата са различни и от това ме боли, болно ми е. Почти винаги празниците се превръщат в една буца, заседнала в гърлото... Защото се нараняваме.

Нима това е начинът да изкараме малкото дни, в които сме заедно? Нима това е начинът да общуваме?

Толкова ли е трудно да си кажем нещата един път завинаги и да продължим, олекотени от бремето което носим? Хората по света страдат от глад, лишения и мъка по загубените близки. Ние сме тук и сега - всички заедно. Кое е сложното и трудното...

Съдбата не ми е оставила шанса да опозная някои членове на семейството ми, но има още други, за които не е късно. Някои са далеч, други не чак толкова.

Това, какви са ни отношенията, сами избираме и решаваме. Може остатъкът от живота ни да е розов, изпълнен с много обич, топлина и нежност или да е изпълнен със сълзи и болка. Аз избирам първия!!!

Тялото ми отново потреперва от нещата, които пиша в момента. За съжаление, не съм имала шанса да споделя тази си болка с вас. Аз намерих този начин. Може би не е толкова добър, но е по-лесен...

Всеки сам за себе си трябва да помисли, да реши, да прости може би, но и да се опита да промени нещата. Никога в нашето семейство не се е споделяло... Трудно е за нас. Благодарна съм на приятелите, които ме научиха на това умение...

Но сега трябва да се научим и тук в семейството, да споделяме, да се излушваме, да се подкрепяме с думи. Всеки от нас има мнение, вече всички сме големи хора.

Общуването е пълноценно, когато има диалог. Да си кажем болката (но дано тя да е по-малко), да се похвалим с радостите, да споделим мечтите и надеждите си.

Някои от вас може ли каже нещо такова за осталите, ако дa - добре, ако не - то тогава има още много, върху което да поработим.

Никога не е късно да се научим да споделяме. Не късно, докато сме тук заедно. Късно ще бъде, когато някой вече няма да го има...

Автор: Кристина Терзийска

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти