Здравейте!
И аз като повечето "писатели", не знам защо посегнах към клавиатурата.
Може би защото всеки мой ден започва с вашите статии, които чета с голямо удоволствие.
От някои ще науча полезни неща, други ще ме развълнуват, а трети, като "Нуждаеш се от помощ?
А имаш ли пари?" ще ме върнат към една случка със семейството ми преди около година.
***
При едно от честите ни пътувания със съпруга ми, катастрофирахме. Случи се далеч от дома ни, на около 250 км., в Родопите.
Катастрофата не беше много тежка, отървахме се без сериозни травми, нямаше други ударени коли, но нашата не можеше да продължи на собствен ход.
Какво ми направи впечатление през двата часа, които прекарахме на пътя, преди да извадят колата...
Струва ми се, че нямаше кола, която да не спре. Някои от шофьорите намаляха, сваляха стъклата, други директно спираха и изгасяха двигателите, трети с жестове ни питаха имаме ли нужда от помощ.
Благодаря на всички!
Имахме късмета да ни помогне добър млад човек и се върнахме по живо, по здраво в родния си град.
След една седмица срещам моя позната, която не бях виждала поне от година.
"Как сте?" пита тя.
"Добре сме", отговарям аз, "Защо?".
Тя: "Ами, научих, че нещо се е случило с вас."
Аз: "Случват се понякога такива неща. А ти пък откъде научи?"
Тя: "Няма да повярваш! Един приятел на мъжа ми е минал покрай вас, когато е станало!"
Не можах да се сдържа да не възкликна: "Е, той ще да е бил единственият, който не е спрял!"
Само като си помисля: видял си хората, че са в беда, още повече - познал си ги, и въпреки това си ги подминал, това може да го направи само българин, живеещ по нашия край!
Там хората бяха ХОРА!
Автор: Анонимен (Редакцията уважава желанието на автора да остане анонимен)
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
