За целта, даваща смисъл на живота ни...

чадър дъжд
Снимка: Unsplash

Понякога нещата просто не се развиват така, както искаш. Важен, обаче, е крайният резултат, а не процеса на развитие. Затова просто се успокой, остави нещата да се развиват както си искат, усмихвай им се и търпеливо продължавай да вървиш към върха. „Прави каквото трябва, да става каквото ще.“ – ни казва патриарха на руската литература Лев Толстой.

Беше една октомврийска мрачна и дъждовна понеделник сутрин, ден 15 от престоя ми в Талин, Естония. Обликът на града, красивите и загадъчни къщи с подредени дворове, малките улички водещи до спортния комплекс, засипвани от падащите есенни листа и усмихнатите, щастливи и едновременно с това студени, жители на столицата, ме успокояваха по нов начин.

Чувствах се щастлива, изпълнена с увереност и позитивизъм, защото знам, че съм господар на собствената си съдба. Месинджърът издрънча рано, дори преди алармата ми за ставане, беше Ингрид, мениджърката на волейболния клуб Кохила, в който играя, извести ме, че днешният ден отново е свободен, 4-ти пореден ден без тренировка. Попитах я дали има проблем в клуба и какъв е.

Събитията от последните дни, отменения самолетен билет на моя приятелка и бъдеща съотборничка, слуховете за оставка на старши треньора, ми помагаха да си отговоря на въпроса, но отговорът не ми харесваше, затова реших да го потърся от нея. Ясен и точен отговор не получих, каза ми само, че ще говорим вечерта. Във Facebook страницата на отбора написа, че днешният ден ще даде отговори на важни въпроси засягащи клуба, също и че ще бъде най-трудният ден за нея през последните няколко години.

чадър дъжд
Снимка: Unsplash

За момент съжалих, че се ровя в това и искам да знам всичко. Бучка заседна в гърлото ми, започнах да тълкувам ситуацията според опита си, според това, което съм изживяла и проследила с очите си в България, а именно разпадането на волейболни клубове по една или друга причина, неизпълнени задължения от страна на клубове към състезателки - били те родни или чуждестранни. Най-страшното, волейболния Кохила да се разпадне - ту се подаваше в съзнанието ми, ту изчезваше, това е нелогична развръзка за 4-кратен шампион, чийто официален екип е препълнен с щампи на спонсори и едва се е намерило място за номер.

Мисълта, че може да остана без отбор по средата на сезона ме сриваше. Потърсих подкрепата на близки, те ми казаха, че притесненията ми са неоправдани. Опитах се да поспя още малко, но не се получи, не си намерих място. Станах, оправих се и отидох на закуска. Изправих се пред проблем с машината за кафе, появи се един симпатичен младеж, с типичните сини очи и руса коса за Естония, от персонала. Усмихна се учтиво, помогна ми и ме помоли да се усмихна, усмихнах се, а той ми каза „Нямаш представа, колко си красива“, благодарих му.

чадър дъжд
Снимка: Unsplash

Думите му ме освежиха, отвяха мислите ми към романтични моменти, прекарани с приятеля ми, сърцето ми се стопли. След три кокетни филийки черен хляб и зърнена закуска придружени от чаша вода с лимон и ароматно кафе с мляко, позитивни мисли нахлуха в мъдрата ми главица. Прибрах се в красивата хотелска стая номер 254, окичена с обаятелни картини, които те карат да виждаш само красивата страна на живота.

Отворих балконската врата, за да влезе малко чист въздух с аромат на есенен дъжд и се изпънах на любимия си кожен диван, който се бе превърнал в кътче за размисъл. Там прекарвах средно по половин час на ден. Разгледах няколко сторита, публикувани от приятели в Instagram. Направих бърза равносметка на живота си до момента и осъзнах, че когато човек знае какво иска да постигне, през каквото и да се наложи да премине, няма да се пречупи, а ще успее да осъществи целта си.

чадър дъжд
Снимка: Unsplash

Без значение дали този клуб ще се разпадне сега или не, без значение дали ще играя волейбол тази година или ще остана без отбор, аз един ден ще бъда успяла волейболистка със стойностен договор, собственост на добър волейболен клуб. Ще се случи без значение как ще се развият нещата сега, защото аз го искам и съм готова на всичко. Най-важното в този живот е да откриеш това, което те прави щастлив и спокоен и да изградиш целите си около него, останалото е въпрос на време. А съдбата - тя винаги ще поставя перипети по пътя, за да провери дали знаеш какво си си пожелал, дали виждаш смисъла, дали ще се осмелиш да го преследваш, дори след като си се подхлъзнал на поредната обелка от банан на пътя.

Това е моят начин да се справям с проблемите, търся утеха в листа, само тук мога да подредя мислите си и да постигна хармония със себе си. Когато си направил каквото трябва, случващото се вече не е твоя отговорност, единственото което остава е да останеш позитивен и да обичаш себе си. Вътрешният мир е първото стъпало по пътя към успеха. Истинският шампион е преди всичко спокоен човек.

чадър дъжд
Снимка: Unsplash

След всеки октомврийски дъжд дръж погледа си високо към небето, защото рано или късно слънцето винаги изгрява, не обръщай внимание на калните си бели маратонки.

Важен е крайният резултат, не са важни трудностите, през който преминаваш. Когато осъзнаеш това, животът става по-лесен.

Автор: Габриела Ангелова

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти