Все бързаме. Кога ще живеем?

Все бързаме. Кога ще живеем?
Снимка: Thinkstock

Припомняме ви една любима статия от читател в рубриката Из Edna@:

Здравейте,

Много харесвам текстовете, които публикувате в Из edna@. Те доказват, че в България има много талантливи и чувствителни хора и това много ме радва. Реших и аз да ви изпратя нещо свое. Това са мои размисли върху забързания ни живот, нещо, върху което често разсъждавам.

Поздрави,

Христина

***

Все бързаме!

Бързаме да пораснем, за да не ни казват вече мама и татко какво да правим. Не се замисляме (защото сме малки още), че това е най- хубавото време от живота ни, когато мама и татко се грижат за нас.

Бързаме да напуснем родния дом и родителите си, за да сме самостоятелни и да правим каквото ние решим. Не осъзнаваме обаче, че след време родителите ни ще ни липсват до болка, ще ни липсва съветa им и силното им рамо.

Бързаме да срещнем Него/Нея от страх да не останем сами. И от бързане пропускаме толкова стойностни (и не дотам) връзки и приятелства, че в много случаи правим грешки. (Благодаря на Бог, че аз не сбърках тук!)

Бързаме за автобуса или за работа, че ако закъснеем... И ако закъснеем – какво? Нима рискът от автомобилна катастрофа, злобното държание в градския транспорт и по улиците оправдават това бързане?

Бързаме да купим подарък, ей така набързо, някакъв, без смисъл и съдържание, защото нямаме време да мислим или да обикаляме по магазините. Щом не влагаме част от себе си, от сърцето си, в този подарък, щом не влагаме някакъв смисъл в него, защо изобщо го купуваме – той не е докоснал нас, няма да докосне и получателя си.

Бързаме да приберем детето от градината, отказвайки да поиграем с него на детската площадка, защото имаме много работа в къщи – трябва да готвим, да чистим, да поправяме нещо, да ходим някъде... все имаме да правим нещо. След време, когато детето ни порасне, сами ще молим за вниманието му и всеки допир и контакт до него ще ни е свиден и скъп.

Бързаме... бързаме... бързаме...!

От бързане нямаме време да живеем!

От бързане не можем да усетим сладостта от живота! От бързане не можем да усетим и горчивината, за да я осъзнаем и превъзмогнем!

И след всичко това не осъзнаваме, че бързаме към... смъртта!

Не бързайте, мили мои!

Осмислете живота си с онези малки, но много важни неща!

Насладете му се мнооооого бавно, капка по капка, като на хубаво, отлежало вино – оставете го да облее устата ви, да погали небцето ви, да докосне всичките ви сетива...

Не бързайте!                           

 Автор: Христина Георгиева

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти