Чувствам се като дете, което изпитва страшна нужда от любов – голяма и веднага.
Искам да ме обичат много, да ме обичат силно и най-вече – безрезервно. Не искам да ме обичат с условие че съм добра майка, или добра съпруга, или само ако съм мила и добра.
Искам да ме обичат, защото просто много ме обичат. Защото за някой съм всичко – без определения, просто съм много и всичко и без мен е просто нищо.
Не усещам напоследък такава любов. Нищо ли съм? Или идвам в повече. И какво ме определя? А вижда ли ме някой? Изпитвам нужда да се родя отново и да ме носят на ръце като бебе. И да ме обичат много. И да споделят болките ми и да се вслушват в мен, докато разберат какво ми има..
Но не съм бебе, а възрастен със задължения и ангажименти, който не се чувства обичан. Единствено виновен за всичко. И неразбран.
Никой не намери за необходима да ме опознае. Майка ми не ме познава, мъжът ми не ме познава, децата ми още по-малко. Никой не пожела, не намери време и желание да влезе в душата и сърцето ми – там навътре, където се влиза сама с голяма любов и желание. Никой не ме обича толкова много. Аз за хората около мен, дори и най-близките ми съм само обвивката – това, което виждат, когато го изкарвам навън. Нищо повече.
А аз съм много повече и много. Или поне бях доскоро. Бях силна, състрадателна, обичах всичко около себе си и му се радвах, радвах се дори на неща, които другите не забелязваха. Мислех и се притеснявах за всички и всичко и правех всичко възможно до водя и побеждавам в чужди битки, които приемах за свои. И защото участвах в много битки, много рани и получих – все тежки...
И сега кървя и се влача, и се опитвам да се изправя. Но в момента, в който успея да подам глава след дълги и неимоверни усилия – пак бивам съсичана. И се уморявам да превързвам рани, за да мога да бъда наново ранена. И търся смисъл, и търся причина, защо не и поука. Любов искам, и то голяма. Да ме обичат просто ей така, защото така.
Влачейки се пак по земята в опит да вдигна глава, мисъл минава пак ей така – а не трябва ли ти себе си да обичаш безкрайно и най-много в света
Защото си най-важна за себе си, защото цял живот ще живееш със себе си и себе си ти трябва на пиедестал да сложиш, за да покажеш на някой, че и той може да го направи. Не искай от другите нещо, което сам ти на себе си не можеш да дадеш. А как да си дам любов, като в мен нищо не остана, всичко раздадох и за себе си не оставих и трохичка...
Затова сега аз имам нужда някой да ми даде, за да започна и аз сее си да обичам. Затова имам нужда от време за себе си – защото в това време аз намирам време и сили и да се обичам. Как да се обичам, ако нямам време. Човек има нужда от време да обича и себе си.
Защото как иначе ще обича друг?
Любовта към другите и от другите започва от любовта към себе си.
Автор: Бонка Царева
Прочетете още от рубриката Из Edna@:
Не, честно, не искаш жена като мен...
Остави го да ти покаже как се прави левият завой на борда...
Беше спрял да прави любов с нея
Любов, ти си една голяма глупачка
Да бъдеш бременна или твоята нова професия
Мъжете били от Марс. А жените?
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
