Има неписани правила в човешките взаимоотношения, които се спазват. А отношението между мъжа и жената е сложна материя и няма писани и неписани рецепти, които да помагат при всички. Всяка ситуация е различна на вид, може да изглеждат идентични, но същността е винаги различна.
Всяка двойка има своя история, своя емоция, свои странни или хубави спомени. Които по невидим начин бележат живота ни, понякога дори го променят изцяло.
И мен така, ще ме бележи една такава силна емоция. Ще имам белег не само в сърцето, но и на тялото и всеки път, когато го поглеждам ще знам защо е там. Там е, защото бях прекалено доверчива и добра с идеята, че когато хората са заедно те са едно цяло… впоследствие разбрах, че в очите на този мъж съм изглеждала глупава, вярвайки и помагайки.
Но всеки е имал допир с такъв човек, не ние сме глупаците… имали сме прекалено голямо доверие на хора, които не са го заслужавали. Не сме слепи и виждаме много неща, понякога обаче си затваряме очите, опитвайки се и надявайки се… даващи още един шанс, но не на човека срещу нас, а на нас самите.
В следващия момент се питаме докога? Виновна бях, че позволих да ме приемат, като даденост… да бъда силната и винаги готова да помогна, а в замяна получих най-голямата болка в живота си. Не боли от силата на дланите, боли от предателството.
В единия момент те предават в следващия искат винаги да си част от техния живот, да знаят, че ти си там и чакаш в готовност.
Мисълта, че няма да я има тази сигурност го стресна… помисли, че в сърцето ми живее друг, а не беше така. Изблик на ревност или страх – последва най-грозната случка в моя живот, а навярно и на много други жени.
Да получиш несправедлива награда - да бъдеш малтретиран физически в 21 век. Никога не съм предполагала, че мога да стана обект на подобно насилие. Радвам се, че поне не се случи най-лошото. Какво отключва агресията при такъв тип хора? Все още сама не мога да си отговоря… да даваш добро отношение, а в замяна да получиш удар не само в лицето, а и в душата.
Да ти казват, че заслужаваш нещо по-добро от самите тях… тогава, защо не се променят? Оказа се, че е трябвало да ме пази от самия себе си…
Автор: Камелия Йорданова
Очакваме и вашите авторски текстове на edna@netinfocompany.bg.
