Той избра да играе, аз напуснах играта

Той избра да играе, аз напуснах играта
Снимка: Thinkstock

Тръпката от погледа му, от гласа му, от невдигнатия телефон или от научената лъжа. Колко просто сме изградени хората и как всеки път допускаме същите грешки. А знаем, знаем какво да правим. Може би това е онзи избор, за който всички говорят - между сърцето и разума. Исках го въпреки всичко и въпреки всички. Не беше любов, беше нейн двойник, един от моментите, когато едно човешко същество вижда друго и го поисква. Без договори, без обещания.

Снимка: Thinkstock

Той избра да играе. Такива бяха правилата. Аз обаче напуснах играта. Безмълвно. Това е изборът, който правиш, когато слагаш на везни възможността сърцето ти да бъде разбито или възможността да живееш с душа с парченце по-малка. Кое от двете е по–малка изневяра към теб самия и кое е по - лесно разрушимо? Това е въпрос без отговор.

Снимка: Thinkstock

Такива сме ние, хората, гоним, бягаме, връщаме се, но никога не спираме. Защото в нас е заложен вечният устрем към това да срещнем нещо различно. Дали си на 20, или на 70 - тръпката и устремът все ги има. Преследваш непостижимото цял живот. Още с раждането си ние искаме това, което сме нямали - истински живот. С този устрем живеем до сетния си дъх. А, ако съзнателно бъде потискан после разбираме, че не сме били ние.

Оказва се обаче, че различното е толкова еднакво и поредно, и заменимо. А правилата на играта са си все същите, просто играчите се сменят. Клише, но до болка позната истина. Това е кръговрат и винаги боли и винаги се предаваме, защото обичаме играта повече от живота. И търсим, все търсим онова пристанище, в което след дълъг път да кажем: "Аз завърших играта с някой достатъчно луд, за да я играе и да я превърне в думата с "Л". Думата, станала толкова тривиална, че в нея се е изгубила всякаква игра и вече не е интересна.

Снимка: Thinkstock

Как да имаш нещо, което изначално не може да ти принадлежи. Слаби сме ние, хората, все разчитаме на Господ или съдбата да решат участта ни. И сами играем, но накрая се оказва, че най-изиграните сме ние. И всичко това е за тръпката... онази от филмите... онази от книгите в последните страници... Живеем и умираме за вечния си устрем към може би една химера... И когато я няма нея, тръпката от погледа му, от гласа му, от невдигнатия телефон или научената лъжа, сякаш сме мъртви.

С всяка отминала тръпка сякаш вътре нещо в нас умира.

Автор: Божила Симова

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfocompany.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

За какво най-много се вълнувате през есента?