Силата, която притежаваме

Силата, която притежаваме
Снимка: Thinkstock

Силата е онази невидима частица от нас, която ни поддържа живи. Онази живителна част от живота ни, която дори не подозираме, че притежаваме...

Силата е сълзи. За всеки случай нашите. Тя е чувство. Което умее да обича. Прощава. Забравя. И открехва онази врата от живота, която води само напред.

Силата е характер. Да умеем да отказваме заради себе си онова, от което душата ни се отвръща. Силата е посока. Нашата. Онази, по която сме тръгнали. Онази, която сърцето пулсира. Заради крачките и разстоянията, които изминаваме, за да повярваме отново в някого.

Силата е тишината в стаята. Напомняйки ни крехките мигове лично щастие.

Силата е устремът ни към предизвикателство. В моментите на изборите ни. В миговете на трудности. Във времето на преодоляване на емоциите, в името на собственото ни спокойствие.

Силни сме, докато преодоляваме страховете си. Докато прощаваме и тихичко забравяме онова, което ни е наранило. Силни сме, докато обичаме. Наум. Със сърце и душа. По спомени. И с бъдеще.

Силни сме, докато отстояваме себе си. Докато присъствието ни е поздрав, внимание и усмивка на тръгване. Докато кърпим разпрани от времето спомени, които някога са били смисъл, а сега са ни урок. Силни сме, докато слушаме любимата си песен, а в очите ни потрепва сълза.

Силата е в усета ни към красивото. Истинското. Ценното. Тя е неразбираема. Или я имаме, или не. Всичко друго можем да научим, придобием, пожелаем. Но не и силата. Тя ни е дадена. От нас се изисква да преодолеем страховете си, за да осъзнаем всъщност колко силно я притежаваме.

Да се огледаме наоколо и тихо да разберем, че докато има само един човек, който ни казва: "с теб съм", си струва. Да повярваме. Да се преборим. Да съумеем да съберем себе си от всяко място, на което отекват стъпките ни.

Да предизвикваме волята си в трудното, осъзнавайки какво още можем. Независимо от ужаса на неизвестното. Човек изпитва себе си, докато се бори. Докато обича. Докато живее.

Защото нататък все е път, който вече гледаме с други очи. Помним. Пулсираме мигове. Присъстваме. Прегръщаме. Оставяме – дума или усмивка, сърце или разум, душа или постъпка.

Не заради забравата. А заради силата, която притежаваме... За да ни има. За да бъдем. За да помним...

Автор: Лора Бачийска

Припомнете си още от Из Edna@:

Ако мъжът ми беше милионер...

Стоплих го, а той ме подпали...

Позволи си да направиш всичко това, от което те е страх...

За краката (и обувките) с любов!

Обичах те. Стига ми толкова...

Една жена на петдесет

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти