Силата е онази невидима частица от нас, която ни поддържа живи. Онази живителна част от живота ни, която дори не подозираме, че притежаваме...
Силата е сълзи. За всеки случай нашите. Тя е чувство. Което умее да обича. Прощава. Забравя. И открехва онази врата от живота, която води само напред.
Силата е характер. Да умеем да отказваме заради себе си онова, от което душата ни се отвръща. Силата е посока. Нашата. Онази, по която сме тръгнали. Онази, която сърцето пулсира. Заради крачките и разстоянията, които изминаваме, за да повярваме отново в някого.
Силата е тишината в стаята. Напомняйки ни крехките мигове лично щастие.
Силата е устремът ни към предизвикателство. В моментите на изборите ни. В миговете на трудности. Във времето на преодоляване на емоциите, в името на собственото ни спокойствие.
Силни сме, докато преодоляваме страховете си. Докато прощаваме и тихичко забравяме онова, което ни е наранило. Силни сме, докато обичаме. Наум. Със сърце и душа. По спомени. И с бъдеще.
Силни сме, докато отстояваме себе си. Докато присъствието ни е поздрав, внимание и усмивка на тръгване. Докато кърпим разпрани от времето спомени, които някога са били смисъл, а сега са ни урок. Силни сме, докато слушаме любимата си песен, а в очите ни потрепва сълза.
Силата е в усета ни към красивото. Истинското. Ценното. Тя е неразбираема. Или я имаме, или не. Всичко друго можем да научим, придобием, пожелаем. Но не и силата. Тя ни е дадена. От нас се изисква да преодолеем страховете си, за да осъзнаем всъщност колко силно я притежаваме.
Да се огледаме наоколо и тихо да разберем, че докато има само един човек, който ни казва: "с теб съм", си струва. Да повярваме. Да се преборим. Да съумеем да съберем себе си от всяко място, на което отекват стъпките ни.
Да предизвикваме волята си в трудното, осъзнавайки какво още можем. Независимо от ужаса на неизвестното. Човек изпитва себе си, докато се бори. Докато обича. Докато живее.
Защото нататък все е път, който вече гледаме с други очи. Помним. Пулсираме мигове. Присъстваме. Прегръщаме. Оставяме – дума или усмивка, сърце или разум, душа или постъпка.
Не заради забравата. А заради силата, която притежаваме... За да ни има. За да бъдем. За да помним...
Автор: Лора Бачийска
Припомнете си още от Из Edna@:
Стоплих го, а той ме подпали...
Позволи си да направиш всичко това, от което те е страх...
За краката (и обувките) с любов!
Обичах те. Стига ми толкова...
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
Добави ни в предпочитани източници в Google
