Селската буржоазия

Селската буржоазия
Снимка: Thinkstock

Здравейте, наскоро се замислих за книгите, които четем и приказките, които са ни разказвали като малки. Защо ги има тези истории? Те на реални събития ли са посветени или целта им е да те облекчат, да те накарат да мечтаеш и после да те попарят?

Изпращам ви моя текст, посветен на селската буржоазия, на дребните хора с висока самооценка, които си мислят, че за тях правилата не важат и могат да живеят на гърба на отрудения човек.

Поздрави,
Мирослава Ганчева

 

* * *

Всички знаем приказките за малкото добро момиче, което иска да покори света. То е добро, чистосърдечно, любознателно, но онеправдано и родено в малък град, който е тесен за неговата богата душевност.

И сега, пишейки тези редове, си мисля за Бел от "Красавицата и звяра". За това момиче, което чете книги, а всички й се подиграват. За това как тя иска да види света, а от нея се очаква да се омъжи за селския левент и дори трябва да е поласкана от тази привилегия.

Естествено в приказката Бел е най-красивото момиче, както е и във всички останали стари или нови приказки за бедното момиче, мечтаещо за интересен и динамичен живот.

Мисля си, че тези приказки са писани и разказвани, за да помогнат на бедните момичета да преглътнат нищетата и отрудения живот с идеята, че добротата се възнаграждава, а гордостта и високомерието се наказват.

Аз не съм красива, даже и не минавам за такава. Родена съм и израснала в малък еснафски град, в бедно учителско семейство, в което имаше много очаквания към мен, но никакви привилегии или подкрепа. Като в приказката за Пепеляшка, но без обичния баща и феята- кръстница. Като малка си мечтаех и при мен да дойде Edna фея и да ме измъкне от кошмара на ежедневието. Стремях се да съм добра, изпълнителна и послушна, за да заслужа награда - по-добър живот. Бягах в книгите, като Бел от "Красавицата и звяра". Опитвах се да видя доброто у хората, независимо от външния им вид.

И така годините минаваха в труд, нищета и подигравки. Омъжих се по сметка за г-н Кърт, за да сбъдна поне Edna мечта - да имам деца, които обрекох на същата мизерия, в която живях и аз.

През годините проявявах много търпение и стоически изтърпявах обидите и присмеха с надеждата поне една от приказките да се окаже вярна. Но днес, когато вече съм на 32 години, виждам, че приказките са само за замазване очите на бедните. Богатите дори не ги четат. В живота няма “хепи енд”. И така моето търпение започна да се изчерпва, станах мрачна и гневна, често влизам в спор или просто страня от хората.

Питам се дали съм идеалист? Една позната ми беше казала да се примиря, така стоели нещата. Вече имам деца, отговорности и трябва да следвам този път - хубав или лош.

Трябва ли да се примиря? НЕ! Не трябва! Трябва да се боря за себе си и децата си. Но е факт, че нямам смелост - да напусна този град и да потърся щастието другаде.

Наскоро чух, че вярата е нещото, което те кара да се чувстваш добре, в мир и хармония със себе си. Аз загубих вяра. В мен все още се таи надежда, но не вярвам, че за мен ще има щастие. Мисля си, че светлината в края на тунела е от бързо приближаващия влак. А принцовете вече отдавна ги няма или така наречените истински мъже. 

Попаднах на Edna статия за "Истинския мъж" и се замислих какъв е той, има ли го изобщо? Трябва ли ми?

Според мен мъжете просто не искат да се стараят, защото това изисква усилия, а те не обичат да се напрягат. За това казват, че не могат да разберат жените. В статията се казваше, че мъжът мечтае как един ден ще стане силен, умен, независим и желан от всяка жена. Не съм съгласна, че всеки мъж мечтае да стане някакъв. Голяма част от тях просто искат да пораснат, за да не се налага да се съобразяват с когото и да било.

Критерият за мъжество в нашия малък град е колко силно се оригваш и колко надалеч можеш да плюеш. Също като в "Красавицата и звяра".

Моят град е люлка на простотията и селската буржоазия. Хора с нисък морал и високо самочувствие, които не виждат по-далеч от носа си и страдат от нарцисизъм

И днес, толкова години по-късно, аз продължавам да живея в книгите, преглъщайки все по-трудно живота и мечтаейки да видя големия свят, да срещна своя принц и да заживеем дълго и щастливо.

Автор: Мирослава Ганчева

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти