Седяхме на бара вече няколко часа. Аз – влюбена в него и в сините му очи до полуда, той – уж влюбен в мен, но сериозно ангажиран с друга жена.
По думите на приятелките ми аз я превъзхождах във всичко.
По неговите думи – също.
Категорично бях по-красива, по-умна, интересувах се от него и професията му изключително много, за разлика от нея. Сам ми го каза. „Наистина ли искаш да ти разкажа? У дома никога не говоря за това, тя не го разбира“.
А аз наистина исках да знам повече – за решенията, които взима от името на държавата ни, за пътуванията до Брюксел, за позицията ни по някои въпрси, свързани с производствотов с страната…
И той разказваше, чувстваше се ценен и уважаван. От мен и моите също толкова сини очи.
Говорехме вече 4 часа, без да имаме представа как е минало времето.
Продължавахме да прекарваме заедно много приятно времето си, да оставяме напрежението от привличането да се натрупва от случайните докосвания, поднасянето на огънчето и многозначителните погледи, но така и не пристъпихме към сериозната част „защо тя, а не аз“.
Не разбирах и исках отговори. Дори в любовта трябваше да има някаква логика.
Попитах директно, с пълното съзнание, че това ще е краят на тази вечер, на този разговор и на тази връзка.
„Ти си повече от това, което мога да понеса“, каза ми.
„Когато се прибера вкъщи, искам спокойствието на традиционния дом, тихото възхищение на жена, която никога няма да разбере докрай какво работя и спокойствието на рутината, която тя ми дава“.
„Ти, каза ми той, си като ураган, прекалено висока топка, за да мога да поддържам високото ниво, което искаш. Аз не всеки ден съм така чаровен, така разговорлив и толкова забавен.
Имам и слаби дни, но не искам да ме виждаш такъв.
С теб съм най-доброто, на което съм способен и точно за това не може да сме заедно“.
- - -
Това беше последната ни среща. Той се превърна в любимата ми за разказване любовна история...
Автор: Карина В.
Още от Из Edn@
