Можем ли да определим изминалите 365 дни с една дума? С една усмивка? С едно чувство? С една промяна? С един полет? С една лавина? С една надежда или може би с един трепет, който да прегърне емоциите ни?
Всяка година е различна. Всяка година не е като предишната. И никога няма да бъде като следващата. Защото животът е един непрекъснат кръговрат, който хвърля заровете на масата и от нас зависи колко печеливши ще се окажат.
От пропадане в бездната и голямо щастие във високото, животът може да ни донесе самота и споделеност, много студ и много топлина, безкраен страх и доза увереност, вдъхновение и пустота, ново начало и абсолютен край, сбогуване и посрещане, детски смях и бели коси, стари уроци и нови стъпки, тежки думи и спасяващи такива, добри хора и други, които раняват, безброй белези, понякога вяра, шепа надежда и винаги любов.
На прага на новата година разбрах колко важна е прошката. Но онази, истинската, която смирява душите ни и ни прави по-добри. Хора, прощавайте!
Разбрах, че да отвориш очите си не винаги означава да избягаш. Да отвориш очите си понякога означава да разбереш кое е онова, което никога няма да си отиде. И кое е онова, което въпреки всичко остава.
Разбрах, че много хора ме преоткриха. Много от тях накарах да се замислят, да поплачат или да поискат да ме прегърнат. И знам само, че бях искрена с всеки един от тях.
Разбрах, че онова усещане, което душата поставя над всичко, са думите”Обичам те”. Разбрах, че топлотата е прегръдката на душата и няма нищо по-ценно от това да имаш семейство.
Приключвам тази година с Благодарност.
Благодаря, че животът ме спаси от хора, които не трябва да са в него, че запази и защити тези, без които не мога, че ме срещна с такива, които да обикна.
Благодаря, че съм жива и имам семейство. Хора, които винаги са до мен. И ме обичат.
Благодаря за всяка една усмивка, допир, жест, прегръдка, поглед, целувка, за топлината, радостта и уюта, които внасят всички малки неща, присъстващи в живота ми.
Благодаря! За обичта и прошката. За тихото щастие. За малките истини. За обикновените неща. За думите, които обичам да чувам и казвам. За възможното. За доверието. За усетеното. За истинското.
Да си пожелаем светли бъдни дни, да положим едно ново начало за самите себе си от днес. Нека всеки миг да бъде вълшебен, всеки дъх – безценен и всяка една наша усмивка – безкрайно щастлива!
Нека сме благодарни за всичко това, което сме!
“И обичайте тези, които са до вас. Само това има смисъл, само това."
Автор: Лора Бачийска
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfocompany.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
