RE:ферендум - 2

RE:ферендум - 2
Снимка: Thinkstock

Помните ли ме? Аз съм онази лудата, дебелата, която освен това е мразач и същата, която все си задава въпроси. Ако не ме помните – припомнете си "Ре:ферендум".

Ако има прераждане, сигурно в предишен живот съм била индианка и името ми е било Задаващата Си Въпроси. Обаче не знам как ще звучи на индиански. Ако някой знае – да ми пише!

И като казах индианка, та веднага започвам да се питам защо нашите управляващи се държат с нас като каубои, които прочистват терена си от индианци. Е, коне не видяхме тези дни, но пък за сметка на това имаше прасета и крави. Всъщност съвсем естествено е да има крави, то затова има и каубои (в превод – кравари). То и ние все пак си взехме няколко скалпа. Ама не сме съвсем сигурни какво точно да правим с тях. Но мисля, че все пак ще измислим. Най-добре е да ги закачим на видно място, та и другите каубои, които сега потриват доволно ръце, да се сещат какво ги чака. Защото индианците са жилав народ, а и като няма вече бизони, огладняват много сериозно и тръгват с лъковете и стрелите напред, с лица, боядисани в цветовете на войната, и тогава ни прасета, ни крави, ни каубои ще оцелеят.

И като казах – огладняват, та се сетих, че аз всъщност вече не съм дебела. Не. Не е от хапчетата за отслабване, ами защото от 23 години не закусвам – с надеждата като спестя от закуските, да си осигуря равен старт с едни хора, които не ги питат откъде е първият им милион (лева, не евро). Те и за следващите, вече в евро, също не ги питат. Аз и не обядвам. Понякога, защото нямам време. Понякога, защото не се сещам. Понякога, защото няма какво. Затова пък вечерям – бавно и с кеф. Може и да е с боб, но с кеф!

Обаче покрай последните вечерни събития – не ми остава време, да не говорим за кеф. Та отслабнах значително! И веднага се сещам за още нещо. Вчера си купих риба. Филе от хек - един килограм. Замразено. И представете си, каква изненада! След размразяването имах 180 грама риба и 820 грама вода. Е, кажете, как да не отслабнеш? И затова към лозунгите на протестите искам да се добави и този – "НЕ - НА ВОДАТА В РИБАТА!".

На всичкото отгоре и олиото ми се оказа пълно с палмово масло или нещо друго, ама не знам какво. А и никой още не е започнал да го изследва, както млечните продукти. Та като затрещя и загърмя това олио, страшна канонада беше. По стените и по тавана сега имам едни релефни жълти петна. Релефни, защото това нещо в олиото, като се залепи някъде, изстива, замръзва и си стои релефно. Кухнята ми стана с доста авангарден интериорен дизайн. Затова, да не забравя – другият лозунг да е "НЕ – НА ПАЛМОВОТО МАСЛО В ОЛИОТО!". И като казах лозунг и веднага започвам да си задавам въпроси. Защо изобщо пишете толкова неща по плакати, табели и листчета, та чак да се объркаш. Трябва просто да пише – "Писна ни от всичко и от всички! Искаме друг живот, в друг свят!".

Ама как да стане, като ние сме си пак същите? Пак ще ни замотат с обещания и май пак ще повярваме, а след още 23 години децата на тези младежи по улиците, отново ще понесат същите лозунги. Тъжна работа! И като ми стане тъжно си пускам музика. От едно време. Когато пак бяхме по площадите. И се заслушах в текста на тези песни. Прочетете ги! Пеят Васко Кръпката, Милена, Кирил Маричков…

"Аз не знам как ще живея, но добре си знам как съм живял,
Роден съм аз с подрязани крила и напразно съм мечтал.
Не си познавам досието, но си познавам житието,
откак се помня живеех във лъжа, но не знам докога!
Докога ще живеем така с протегната в просия ръка.
Извън Европа и света. И преди и сега!
Докога ще живеем така?
Омръзна ми да ме вкарват в пътя,
защото този път ме вкара в пропастта.
Водиха ме дълго към светли бъднини, а в тунела черен мрак.
Не ще ви минат номерата. Аз просто няма да се дам.
Мили хора, обрулена държава, но не знам докога!
Докога ще ме сочат с пръст, ще ме подритват и подхвърлят...
Не искам нито слава, не искам и пари.
Искам да не ми се смеят отстрани...
Докога ще живеем така с протегната в просия ръка.
Извън Европа и света. И преди и сега!
Докога ще живеем така?"

Как ви се струва? Намирате ли прилики и разлики? Май и преди и сега, всеки ден си е така…

Само че сме в Европейски съюз, но не сме сигурни дали в институциите, които го управляват има толкова умни хора, които да знаят кое е добро и кое не, за всичките различни държави и човеци в него. Толкова различни! И като манталитет, и традиции, и нрави, да не говорим за финансов стандарт. Аз лично се съмнявам. Особено като се сетя какви теми разискваха по едно време. Едната беше дали да се забранят балоните за деца до 12 години, защото, ако се пукне балонче, ще стресира горкото детенце. Другото пък беше – да се забрани на децата да сядат на коляното на Дядо Коледа, защото това малко им намирисвало на педофилия. Третото - да се забрани духането на свещички на торта за рожден ден в детските градини, за да не се разхвърчават вируси. А, това третото май беше прието в Австралия.

Ей такива работи много ги вълнуват в разните важни европейски и световни институции. Луда работа! И докато умуват по тези въпроси, всички ние им плащаме заплатите. Като казах заплати, та се сетих, защо партиите в България получават държавни субсидии, после заплати като министри, депутати, участници в комисии, в дирекции, в бордове и не знам още какво. Та тези пари ги плащаме ние. Как наистина ще останат за здравеопазване или други сектори? Ами няма как!

И като казах субсидии и веднага ми изникват още въпроси в главата. Защо плащаме от нашите пари, за да субсидираме производството на тютюн, а ни забраняват да пушим?

Ох, заболя ме главата от всичките тези въпроси. А и никой не иска да ми отговори, а аз изглежда съм тъпа и не мога да намеря сама отговорите. И като казах тъпа, та да ви питам нещо.

Чухте ли изявленията на президента и разните депутати, социолози, политолози и всякакви други …лози. Не ви ли стана тъпо от цялата тази говорилня? Или просто мислят, че ние сме тъпи?

И понеже съм любопитна и все си задавам въпроси, та, ако някой знае отговорите, да ми пише. Отивам и аз да напиша една декларация с искания и ще я нося при президента. Да сложат там един входящ номер и да чакам да ми отговорят.

Мисля да започна така:

Искам по-високи доходи. Искам по-ниски сметки за ток, вода, телефон и т.н. Искам да съм по-млада. Искам да имам нова къща с голяма градина. Искам да съм по-висока. Искам да не съм ядосана. Искам да има повече добри хора. Искам пролетта да дойде веднага. Искам всички европейци да носят мартеници! Също и брачни халки на дясната ръка. Искам…, искам…, искам…

Как да стане? Нямам представа… Всъщност имам няколко идеи. Ще ги споделя следващия път. До скоро! Отивам да си купя хапче за главоболие или май се казва срещу главоболие, или главобол, или болиглав, уф, обърках се…

А, ако се чудите коя съм аз… Пуснете си тази песен…

P.S. А ако някой пита какво става със Сдружението на Добрите Хора – СДХ, да ви кажа, че аз все още вярвам в него. Ако вие не вярвате в СДХ, опитайте се да вярвате поне в Баба Марта, която слага под възглавниците на децата и добрите хора по една мартеничка за здраве! И бъдете добри, за да не пропъдите феите, които карат цветята да цъфтят през пролетта!

Автор: Елка Михалева

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Каква суперсила би искала да притежаваш?

Оферти