РЕ:ферендум

РЕ:ферендум
Снимка: Thinkstock

Задавам си много въпроси. При това всеки ден. При това най-различни. И се чудя, аз ли полудявам или има и други като мен.

Всъщност, ако полудявам, значи има много като мен, защото според статистиката, в България всеки втори е малко луд, а всеки четвърти – много луд. Да не говорим, че сме на първо място в Европа по затлъстяване?!

А, като казах статистика и веднага започвам да си задавам въпроси. Как се получават едни резултати, с които ни заливат с новините сутрин, обед и вечер.

Сега ще обясня какво си мисля аз, а може и да не съм права.
Например: една депутатка тежи 125 кг, а аз тежа 55 кг. Средно аз и тя тежим по 90 кг. Значи и аз съм затлъстяла, веднага трябва да се подложа на диета, здравословно хранене, фитнес и т.н.

Сега друг пример: тя изяжда 1 кг месо на ден и 200 грама черен хайвер, аз – ям леща. Средно обаче се получава, че и аз съм изяла половин кило пържоли, 100 грама черен хайвер, а тя е добавила към менюто си половин чиния леща. Нейната заплата е 5000 лв., моята е 500 лв., да, ама средно според статистиката аз получавам 2750 лв. Ох, изведнъж забогатях, преядох и се налага да пазя диета.

На всичкото отгоре в България има и дефлация. Ами как няма да има? Цената на пианата и цигулките пада, на сиренето и хляба се качва, но средно всичко става по-евтино. Ура!

Ей такива въпроси ме мъчат. Като чуя новините и статистиката, винаги се питам аз в коя държава живея – тази от статистиката или тази, в която съм всеки ден.

Ако някой живее в по-ясни условия, може да ми пише. Само да не е от тези, които от сутрин до вечер пишат гадории по форумите, че тогава ще вляза веднага в групата на много лудите.

И като казах форум и ето, веднага пак започвам да си задавам въпроси.
Какво работят тези хора, които по цял ден пишат по форумите и как им остава толкова време, за да си дават мнението ежеминутно? Или може би това работят? Но, ако това работят, защо са толкова озлобени срещу всичко или всички? Ами, поне в един ден от седмицата може да си малко по-добър. Та това е само четири пъти в месеца. Опитайте! Ще се почувствате по-добре.

Напишете нещо хубаво за някой, особено, ако го заслужава. И много е важно, когато пишете, да си припомните какво сте учили от първи до четвърти клас в часовете по граматика и правопис.

Обаче има и други хора. Чуваме за тях по нещичко, понякога, но рядко. Те не застават пред камери и дори не знаем имената им. Та тези хора, като разберат, че някъде има болно дете, а семейството му няма необходимите за лечението му пари, или, че някой е изпаднал в безпътица и бедност, или, че някой гладува, подават ръка. Кой с каквото може. И това са хора, които не са богати, а просто с добри сърца. И понеже и те са преживявали подобни сривове, могат да съчувстват и съпреживяват човешките трагедии.

И помагат. Скрити в своята анонимност. Скрити в периферията на общото блато, в което крякат другите, хейтърите. Боже, какви английски думи навлязоха в нашия език. Как ли да ги наричаме? Може би – мразачи или злобари?

Такива въпроси си задавам. А като казах – лечение, та си задавам и друг въпрос.

Защо дни наред непрекъснато ме занимават със здравословното състояние на Златко Баретата, а преди на Багата, а преди на разни други подобни? Съжалявам за това, което им се е случило, но честно казано изобщо не ме интересува тяхното възстановяване и то в детайли, особено какво са им отрязали и какво зашили. Защо нищо не казаха за състоянието на Велко Кънев, на Баташов, на Мария Нейкова, Катя Паскалева, Пепа Николова и стотици други имена, останали извън интереса на медиите, но допринесли много за нашата култура?

И като чуя Божидар Димитров или някой друг историк да говори за великата ни история, дати и събития и как трябва да се гордеем, че сме българи, мога да му кажа следното: Чудесно е, че имаме велика история и личности, но аз живея тук и сега и изобщо нямам повод за гордост, защото съм дебела, ям по кило пържоли на ден, което не е здравословно, луда съм и съм мразач.

Може би повечето хора в България не са такива, но според статистиката не е така. И докато не ме убедите в обратното, няма да се гордея, че съм българка дори и за секунда.

А ако се убедя, че добрите хора са повече, ще направя СДХ – Сдружение на добрите хора.
Такива въпроси си задавам. И още много други… Но за тях… може би друг път. Сега отивам да си купя хапчета за отслабване, защото не ми се ходи на фитнес.
До скоро!

P.S. Прочетох статията на Симеон Колев, озаглавена "Дядо Коледа съществува".
Веднага искам да му направя предложение да стане член на СДХ. Ако има и други, които вярват в Дядо Коледа, феи, вълшебства и чудеса, нека ми се обадят. Ще се радвам, ако са повече. Ако не вярват - нямат никакъв шанс да бъдат приети в моето сдружение на добрите хора. Това сериозно!

Автор: Елка Михалева

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

Хороскоп за деня

Магическата топка
Попитай Магическата топка
Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня

Авторите

Оферти