Пожелайте...

Пожелайте...
Снимка: Thinkstock

Нежно потропва на прага ни. Отброява дни. Часове. Минути. И така познатите секунди, които бързо отминават. Усмихва ни се. Феерично ни докосва. И тихичко шепти. Събужда съзнанието ни и ни кара да си спомним....

Винаги по това време на годината се опитваме да оценим изминалите 365 дни с една дума или с една емоция, която обхваща целия ни свят. Промяна? Трепет? Любов? Вълшебство? – нещо, което тихо да изброи изминалите 365 емоции, бушували в душите ни.

Замисляме се и все пак разбираме, че не можем само с няколко букви, наредени една до друга да обобщим случващото се в живота ни.

Защо ли? – защото всяка една секунда, всяка една минута е начало. Начало на нещо различно. На нещо, което пазим дълбоко в сърцата си.

Защото всеки ден срещаме хора. Разминаваме се. Откриваме души и сърца, които са в синхрон с нашите. Но откриваме и такива, които просто подминаваме.

Всеки един ден е магичен посвоему и е толкова различен, че дори не може да се побере в едно чувство. В една усмивка. В една въздишка. Или в една мечта.

Тогава разбираме. И усещаме.

Че годината е била изпъстрена до безкрайност - с пълно падение в бездната и голямо щастие във високото, в самота и споделеност, с много студ и много топлина, в страх и увереност, с вдъхновение и пустота, с ново начало и абсолютен край, със сбогуване и посрещане, със сълзи и щастие, със стари уроци и нови стъпки, с болезнени думи и искрени такива, с добри хора и други, които раняват, със смели стъпки и неутъпкани пътеки, понякога с надежда и вяра в доброто, в уют и трепети, в магия, в пъстри вълшебства и много, много любов.

И след като всички картички са раздадени, а подаръците- почти подарени, в нас остава надеждата, все още трепереща - че сърцата ни ще останат все толкова стоплящи.

И в края на тази година все повече осъзнаваме колко ценни са малките радости, дребните детайли, които споделяме заедно и обичта, която пулсира. Защото се опознаваме не посредством големи постъпки, а от всеки малък жест или дума. Осъзнаваме, че счупеното ни донесе страх, но и щастие.

Разбрахме колко важна е прошката. Хора, прощавайте! И не бъркайте прошката със забравата, нито със смирението.

Защото, ако не можем да простим, не можем и да обичаме. И трябва да отворим очите си, за да погледнем красивото и истинското. И просто да запазим онова, което никога няма да си отиде. Защото всеки носи своята малка истина и обикновено тя е това, в което най-много сме се съмнявали...

В кое ще повярвате - в мрака или в светлината, в студа или в топлината, в обичта или омразата, знаете само вие. Бъдете честни, искрени, чувствайте!

Заобиколете се с хората, които ви обичат. И ги пазете в сърцата си. Погледнете невидимото и го уловете с красотата на душите си. Повярвайте, че чудесата се случват.

И знайте, че не е важно какво сме дали, а какво сме получили.

Погледнете свещичката, която догаря и просто си пожелайте....

Автор: Лора Бачийска

Още от Лора: 

Любов отвъд смъртта

В безкрая

Откривай ме

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Каква суперсила би искала да притежаваш?

Оферти