Помощ! Забравих си пудрата!

Помощ! Забравих си пудрата!
Снимка: Thinkstock

Звучи като заглавие на някой чиклит роман, подходящ за безделния следобед на плажа, нали?

И на мен така би ми прозвучало и, честно, веднага ще подмина четиво с подобно заглавие, независимо дали става въпрос за книга или статия, в иначе любимо списание

Само че тази фраза не е просто заглавие, а реплика, излязла със стон от моята уста и то със съвсем искрено чувство на неприкрит ужас - съвсем не на място в ситуация, в която май трябваше да ме вълнуват други неща…

Случи се наскоро - наложи ми се да пътувам за друг град, защото имах важна среща рано сутринта, уговорена преди седмици.

Излюпих се неприлично рано, според биологичния ми часовник. Рошава като горски звяр, се намърдах в колата - ще ме вози любимият мъж. Благодарение на кафето, осъзнах къде се намирам и отворих спешния пакет (разбирайте несесера с гримове). Предприех крути мерки, предвид ужасния си вид в огледалото, отворих го и какво да видя: "Ау, леле, ужас!"

Ама аз вчера бях с друга чанта. Ама аз вчера си оправях грима в офиса. Ами сега, къде ми е пудрата? Последният въпрос го зададох на изумения от несвястния ми поглед мъж до мен.

В шамаросано-събудения ми мозък оживява кошмарният сън от тийнейджърските години - как отивам гола на училище. Ужас! Случи ми се!

- Няма да ходя! Връщаме се обратно! - прошептява гласът ми в колата - Забелязваш ли къде имам пъпка?- надеждата в гласа ми е измамна.

Той го знае добре - отговорът не може да бъде друг, освен категорично: "Не."

Никак не преувеличавам паниката, която ме обзе - а иначе се славя като човек със стабилна психика… Майка съм на две деца, все пак, две деца, които не съм намерила в цветната градина, а съм си ги родила по най-стандартен, брутално стандартен, бих казала, начин…

Представата за мен самата, и не само представата - образът, който виждах в огледалото, беше брутален - лъскава кожа, мазен нос, огромна пъпка, за Бога, а уж още преди няколко години ме приеха в клуба на 30 годишните и трябваше да мисля за превенция на бръчките пачи крак, не на акнето…

И така, както приключва всяко нещо в този свят, приключи и нашето пътуване и достигнахме крайната цел, заради която бях организирала целия си ден и този на мъжа ми и този на майка ми, която трябваше да гледа гореоспоменатите деца - почти изритана от колата се срещам с хората, контактът, за който бленувах от седмици. С вперен в земята поглед се чудя - забелязват ли лъщенето на лицето ми? Споглеждат ли се с почуда защо съм без пудра? Да им обясня ли или да чакам да ме попитат? (последното наистина беше на косъм да се изплъзне от устата ми, Господи!)

Срам ме е да призная, но дори не помня в подробности съществото на срещата ни, до такава степен ми се скапа настроението и пословичният ми хъс отиде на кино, но без мен.

Отговор на въпросите, блуждаещи хаотично в главата ми, подобно на изстреляни халосни патрони от подпийнал сватбар, не получих, защото срещата приключи бързо. За моя най-искрена почуда, резултатът беше отличен. Никой не ме върна заради ненапудрената ми физиономия.

И после се замислих - доколко сме зависими от уж невинните вещи? Те ли служат на нас, или в собствената си представа за личността ни, сами се виждаме обкръжени от тонове вещи?

До такава степен съм отъждествена с някакви си боички, че липсата им ме накара да почувствам абстиненцията на наркозависимите. Мен! Въздържателката!

Казвам ви, така ме е срам от тази ми реакция, че ако имаше в колата някой друг свидетел, по-добър психолог от благоверния ми (който дори мисля, че не разбра истинската степен на ужаса ми или поне така ми се иска), щях да потъна в земята от срам и да обещая да се запиша моментално в някоя група на пристрастените към… към какво, обаче? Към изкуствените лица? Към втората кожа, криеща истинската, лъщящата понякога, не до там кадифената, но дишащата?

Срамът, който изпитах да застана пред хората без маска, този срам просто ме ужаси и това е причината да се замисля над иначе кифленско-смехотворния проблем, произтекъл от липсата на някаква си боичка.

Край! Вече ще бъда себе си и няма да се чувствам зависима от нищо прозаично и битово-житейско!

Да сте ми виждали червилото?

Автор: Елена Георгиева

Прочетете още материали, написани от нашите талантливи читатели, в рубриката "Из Edna@":

Границата между нормалното и извратеното

Всички си тръгват

Да живеем истински

Човек не живее само с хляб

Нула начина да бъдете щастливи

Мъжът с кучето

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти