Светът предлага много начини да опознаем себе си.
Но кой ли е най-удачният?!
Този, който ни помага да се адаптираме към заобикалящата ни действителност, или този, чрез който ще стигнем така нужното ни себепознание?
В контекста на непонятното за нас желание да поемем поход към откриване на заветното "СЪМ", сме длъжни да си отговорим на няколко въпроса.
Поглеждаме ли се през очите на другите в търсене на това "АЗ"?
Към покоряването на някой измислен от цивилизацията връх се стремим, когато търсим нашето"АЗ"?
Страх, че ще идем в ада, вместо в рая, ли ни кара да се самоопознаем? Правим ли нещата по определен начин, защото вътрешното ни, дълбоко скрито в нас "АЗ" го иска, или това "АЗ" е, което ни помага да оцелеем в живота?
Сигурен съм, че с отговора на тези въпроси ще направим крачка към онова "АЗ", което ни поставя в хармония с вечността. Истина е обаче, че понякога истинското ни "АЗ" може да се окаже изпепеляващо и унищожаващо за всичко около нас!
Няма такова нещо – това пак е страхът дали ще станем членове на клуб "Вечно барбекю" или този на "Безкрайно пърхане с крилца".
Дори собственото ви истинско "АЗ" да е ужасно, да опустошава в причинения от "ВАС " апокалипсис друг ще открие смисъла на действителната му всемирна екзистенция.
Все пак без злото, как бихме познали доброто? Ето, пъзелът пак е цял. Бъдете спокойни, вие сте парченце от него. Молитва да не се окажете прокълнати, никога не би била излишна!
На любознателните, на тези който държат непременно да узнаят кое точно парченце са, бих дал следния съвет: пригответе се за поход, поход към СЕБЕ си! Успех!
Автор: Костадин Руйчев
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
