Здравейте! Изпращам Ви нещо, което написах наскоро, и се надявам да Ви хареса и да види бял свят във Вашата рубрика.
Поздрави,
Елиза Банева
Загадъчно и леко тъжна е луната, нощ, просто нощ, а всичко е различно в душата.
Не аз не съм тази, която видях в огледалото си днес, не съм и онзи детски образ от снимките преди, не съм аз, но се чувствам някак жива, по-истинска и цяла от преди. Не съм се променила, а съм друга, не съм забравила, но може би простих, не мисля да се връщам отначало, но няма и да продължа. Ще сложа края, краят на нощта!
Загадъчно и леко тъжна е луната, а пред мен в мрака се прокрадва силует, и аз мисля, чувствам и зная кой е той пред мен. И все пак сенките се сливат, очи и думи - различни, а едни и същи, устни и усмивки, а са толкова фалшиви и нечестни.
И кой е той пред мен все пак? Защо отново идва в мрака, защо нахално ме поглежда, сякаш вече съм пределно ясна. Да, той не знае, той не знае, че не съм вече аз и играе по стари правила. Мисли, че и този път аз ще загубя, но играта вече стана друга.
Застанал е пред мен и ако иска да напада, този път да е в сърцето, на гърба няма място вече за нечестни рани. Нека има доблест да ранява, но в очите, а не да се принизява с ниски удари в гърдите. Да бъде смел, а не страхливец, от такива вече се препълни този свят, аз искам да го слушам как говори, а не с мълчание неистово да спори.
Не искам много, и все пак е всичко, изисквам честност, защото в лъжи не мога вече да се губя, а той стои пред мен и все по-бързо се погубва в своята собствена заблуда.
И ето че е толкова близо до мен, усещам дъха му върху своето лице. Секунди ни делят, а всъщност целият свят е между нас. Той е на върха на своите стремежи, а аз не искам да покорявам върхове, той е убеден във всичко, а аз съм несигурна като дете. Той знае какво иска, и мен може би, и още много, много, а аз не искам нищо.
Преди при тази среща бих изтръпнала и онемяла, а сега съм безразлична, чак болезнено различна. Погледът му мътен, а на мен вече ми е ясно и зная всеки следващ негов ход. Не ми е интересно, не ми е съвестно дори, дали аз ще тръгна първа или той ще си отиде призори. Тъжно ми е само да го гледам, толкова бездушен и велик, тъжно ми е, че някога, може би в бъдещето, бих го обикнала дори. И не за мен, не за мен изпитах болка, че мога да се нараня, признавам съжалих го, защото той би останал без душа. Не мога, не не мога да я взема, твърде скъпа му е тя, не искам да загуби свободата, защото и аз своята няма да споделя!
Сега, останала без думи, ще му говоря с очи, там може би ще намери по-големи истини. И мислех дълго да се взирам, за да ме разбере по-добре, но внезапно осъзнах, че нямам време, а той така нахално ми го краде. Когато ме докосна и ме хвана за ръка, почувствах се зависима, ненужна, неистинска и сама. А той бе до мен и пак не го усетих със своето сърце, и някак странно ме прониза тази страшна мисъл - колко празна и самотна е срещата ни днес, в нея няма думи, няма чувства, няма нищо.
Объркана съм, как да си призная, аз исках, исках да го видя, но не така - уверен, а всъщност по-самотен и от мен, ще си отида, ще си тръгна - това вътрешно крещях, страхувах се, да и аз станах като тях - страхливците, загубени в безкрая на своите вечни страхове. Какво ще бъде и не бъде, какво животът ще ми поднесе?
И в този ужас на мисли и кошмари, и викове за край и нещо ново, просто замълчах, тишината беше моя и аз пак отново станах аз.
Огледах се около себе си, вперих поглед в луната, погледнах него и осъзнах, че нямам нужда от тази среща, от този негов силует в мрака, от тези премълчани думи и неизказани лъжи, и ми стана леко на душата, защото знаех, просто знаех, че тази нощ е краят, а след края ще върна отново смелостта си, ще бъда себе си и след тази нощ ще ценя свободата си!
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
