Здравейте,

Казвам се Стеляна Баева на 24 години. Чета редовно статиите ви, много са ми интересни и винаги намирам нещичко за себе си. Страхотни сте.

Успехи!

Не вярвам, че те няма

Изплакала съм ги вчера, а от вчера нищо не помня.

Заспали са на възглавницата, а дланта ми ги е укротила.

Оглушили са светлината и не ме е страх,

че цветовете ми изчезват в небето.

 

Ще му шепна какво да чувства, когато настъпя стъкло.

Когато сядаш в креслото и напиваш стаята ми с аромата си.

Когато съм сама, а в огледалото виждам и теб...

Взиращ се в леглото, запомнило формата ти.

 

И търся в съновника какво означават очите,

застреляли утрото, в което не се събуди.

Не повярвах в смъртта ти... На съмване влизаш през щорите

и нежно ме гушваш да не заплача... от тишината.


Всички ваши поетически и прозаически творения очакваме на edna@netinfocompany.bg!

Добави ни в предпочитани източници в Google