Ох, тези мъже...

Ох, тези мъже...
Снимка: Thinkstock

- Не уцелих! - каза някак ядосано и в същото време с нотка на леко извинение единият мъж.

Погледнах фаса, който беше паднал само на педя от крака ми, после погледнах кошчето до спирката, накрая погледнах и мъжа. Трябваше да бъде поне Лео Меси, за да вкара от това разстояние и под този ъгъл. Направих половин крачка назад, за да може да вземе фаса и да го хвърли в кошчето, но човекът остана невъзмутимо седнал на пейката и продължи да разказва на приятеля си последната серия от най-новия филм по не знам си коя телевизия.

А не бяха нито много млади, нито много стари. Видима възраст – 55 години. Идеална възраст за мъже!

Вижте, аз съм от жените, които еднакво добре могат да държат, както чаша изискано шампанско, така и мотика. Дори си мисля, че мога да държа и двете едновременно. Ето защо не се впечатлявам особено, когато мъж не ми отстъпи място на градската спирка, например.

А и сигурно, си казах, тези двамата мъжаги имат много сериозна, може би жизнено важна причина да седят на пейката, пуснали дълбоки корени, дори когато към градската спирка се насочи двойка 80-годишни мъж и жена. Може би, имат някакво ревматично заболяване, което в лошите и влажни дни се е обострило, продължих да търся на ум извинения.

Възрастната жена погледна към пейката, след това хвана под ръка мъжа си и двамата зачакаха автобуса прави под козирката на спирката.

След няколко минути “нашият” автобус се зададе по булеварда. Мъжете от пейката скокнаха като млади ярета и заеха първа огнева линия на тротоара, така щото автобусът отвори ли врати, никой да не може да ги изпревари. Влетяха вътре и видимо доволни заеха най-близките до вратата свободни места.

Възрастните баба и дядо явно бяха с късмет, защото малко по-назад имаше още две свободни седалки.

Автобусът, нехаещ за тези човешки вълнения, потегли плавно към края на деня...

Слязох на моята спирка. Беше почнало да се смрачава. Така и не разбрах как до ъгъла на блока почти връхлетях върху един велосипед.

- Ау, госпожо, щях да те ударя! Ще извиняваш – каза притеснен клошарят и слезе от колелото си.

Направи ми място да мина, метна една ръка за “довиждане”, скочи върху седалката на возилото и тръгна по своите си пътища...

Мъже!

В повечето случаи ги срещаш в най-неочаквания момент.

Автор: Диляна Радославова

„Нищо не убива така, както убива мисълта“

Вижда ли ме някой?

Не всички стават за модели, както не всички стават за певци

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти