Сама съм на пейката в градинката. Напорист мъжкар решава, че съм лесна плячка. Води си и приятелчета за подкрепление. Сяда до мен и започва да ме притеснява. Неприятно ми е, страхувам се. Ставам и си тръгвам по най-бързия начин. Отнасям няколко подигравки. Благодаря се, че само с това ми се е разминало.

Прибирам се от лекции вечер. Задръстванията вече са преминали и шосето е чисто ... за тунинговани коли и високи скорости. Поредният квартален бабаит профучава край мен, бибипкайки ми. През лятото прозорецът на колата му е отворен и крещи обиди и подигравки по мой адрес, след което се смее гордо, сякаш е направил нещо велико, „показал ми е”. Но сега е есен, студено му е. Затова просто надува клаксона. Чувства се безнаказан, „господарят на квартала”. А аз - безсилна, унизена, безпомощна.

Профучава толкова бързо, че не успявам дори да видя номера на колата му. Не че мога да докажа някакво нарушение. Полицаи наоколо няма, нито камери. Един човек преминава покрай мен равнодушно, сякаш казва „твой си е проблемът, оправяй се сама, аз не искам да се вра между шамарите”. А бабаитите налитат на шамари, ако посмееш да им отговориш. Не ме питайте от къде знам. Всички го знаем.

И в тази връзка искам да припомня един скорошeн случай - жена с деца прави забележка на агресивен шофьор, който я напада. Друг шофьор се намесва да я защити и по късно е пребит от същия нападател и негов съучастник. Не знам дали човекът, помогнал на своята съгражданка някога ще прочете това, но искам да му изкажа благодарността си. За рицарството, за мъжеството, за достойната постъпка. Благодаря на всички като него, че още ги има. Хубаво е да видиш такъв добър пример.

Защото някои наши мъже все още смятат, че прилагането на груба сила и потисничеството, особено по отношение на жените, е признак на мъжественост.

Тази година на 8-ми март минавах през подлеза на НДК и дочух разговора между двама ... съжалявам, трудно ми е да нарека биячите „младежи”. Единият съветваше другия „да удари един пестник” на приятелката си. Явно бяха от тези, които мислят, че жената „си го е заслужила, защото не е слушала”. „Каква ирония”, помислих си - в същия ден на няколко преки от тук се провеждаше събитието „Извърви километър в нейните обувки”...

По време на рекламите по телевизията показват части от някакви „риалитита” с избрани моменти на агресия и простащина - до толкова, че да не искам никога да ги гледам. Е, имам новина за вас момчета - да се налагаш на някой, който е физически по-слаб от теб не те прави мъж. Прави те мухльо. Уважението към околните, достойното държание, това да се опълчиш на несправедливата постъпка на някой, който ти е равен по сила (или по-силен от теб) - това те прави мъж.

Повечето ми колеги са културни, интелигентни момчета. До тук добре, докато преди няколко месеца не видях как се направиха, че не забелязват когато работници, правещи ремонт на шосето подвикваха по адрес на преминаващите момичета, включително наши колежки.

Оплаквам се на мои приятели за оскърбленията, които получавам на улицата и ми казват „Трябва да приемаш това като комплимент. Така ти показват, че те харесват”. Което в превод означава „Абе, знаем, че ти нарушават правата, ама не искаме да се забъркваме в неприятности”. Когато някой хареса хубаво цвете, значи ли, че трябва да го стъпче? Не, разбира се.

Просто бабаита не прави разлика между двете. Ако ме харесваш, поговори с мен човешки, като с равна - не ми подсвирквай, подвиквай и бибипкай с клаксона. И не се опитвай да ми се налагаш, ако не стане твоето. Никой не е длъжен да прави това, което ти искаш.

И не, не само, че не трябва да го приемам - това не са просто безобидни закачки. Според закона:

Който каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, се наказва за обида с глоба от хиляда до три хиляди лева. В този случай съдът може да наложи и наказание обществено порицание.

Изваждам този текст нарочно - за да е в помощ на всички в моето положение. Колкото до мен - точно така се чувствам - обидена, унизена, гневна. Единствената причина да не го показвам е, че знам какво е да си изпатиш от саморазправа.

Ти, който ми излизаш с всякакви номера - че жената била предизвикателно облечена, че й харесвало и т.н. , знаеш че това са просто оправдания за своеволията ти.

Правиш го, когато си поискаш, независимо от облеклото ни - само защото ти се позволява. Засега. И може би на някои жени им харесва, но ако не знаеш дали съм от тях, не го прави.

А ти, който гледаш отстрани какво става, не се извръщай. Не подминавай. Достатъчно е да потвърдиш, че си бил свидетел на случилото се, за да се боря със средствата на закона.

Ако не можеш, подкрепи ме поне морално. Кажи „Да, това не е правилно”. Не ми насаждай робската психика да се примирявам когато някой се държи с мен като с „втора ръка човек”. Иначе ставаш същия като него.

Питах се „Защо все ми се случва това, какво съм направила?”. Сигурно и останалите хора, на които им се случва се питат същото. Същевременно виждам какъв отзвук предизвикват, когато са решили да се борят. И сега разбирам - случва се на нас, защото имаме силата да променим към по-добро държавата, закона, обществото..

Затова, скъпи арогантен бабаит, аз ти благодаря. Че ни амбицираш.,

Автор: Мария Иванова

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".