Знам, че всички вие чакате хубавите дни, за да се отпуснете на плажа в горещия следобед, да пиете мохито и да събирате тен.
Но аз чакам точно тези дни, като днешния дъждовен юни, защото тогава морето обръща внимание само на мен.
Плажът е пуст и дори чайките са се скрили някъде.
Морето и небето почти се преливат и очите чак болят от взирането в безкрая.
Сама съм, загърната в топлата ми есенна жилетка, макар че е лято и бавно стъпва по влажния пясък.
Наоколо не се чува нищо друго, освен моите стъпки и шума на вълните.
Страховито красиво е.
И е само за мен.
Говорим си без думи. Аз и морето. Като момчето, което…на някакъв странен език… аз не съм това момче, но съм момичето, което не се страхува от мъничко дъжд, за да напълни душата си с много красота.
Няма нищо по-хубаво от морето и лошото време….
Автор: Estrella
