Мисловно за живота

Мисловно за живота
Снимка: Thinkstock

Здравейте!

Пращам още един авторски текст. Радвам се, че осигурявате поле за изява на пишещите хора с мнение и емоции. Прекрасно е, че има толкова талантливи българи и че те получават шанса да изразят себе си чрез Вашия сайт.

Пожелавам Ви приятен и успешен ден!

Светът е емоция, страст, изпитание, динамика. Ние, доброволно или не съвсем, сме част от неговия ускорен ритъм на движение. Понякога нещата ми изглеждат ясни, конкретни, осезаеми почти до физическа болка. В такива моменти си мисля: "Всичко е точно, май вече схващам правилата на играта; очите ми най-после се научиха да не се затварят инстинктивно при вида на грозното, жестокото и сивото в живота".

Поемам си дъх. После отново се вклинявам жадно в надпреварата с времето и неговите невъзможни критерии. Друг път обаче, животът триумфално ме праща в трета глуха, без да се интересува колко точно ще ми коства повторното завръщане в руслото на конвенционалното човешко съществуване.

И всичко това - в кръгова композиция. Отдавна повярвах в ефективността на израза движиш се в омагьосан кръг: добре генерализира стереотипните ситуации, в които ежедневно попадаме.

Напълно допустимо е в границите на такава рамка да се зароди известна доза гняв. Недоволство. Фрустрация. Раздразнение. Одобрявам подобна реакция. Или по-скоро, определям я за дълбоко справедлива и неизбежна.

Въздушните кули, които всекидневно градим с педантично упорство, нямат застраховка живот. А често се сриват. Чистосърдечно си култивираме заблуди, надежди, очаквания, та чак си и заживяваме с тях като с най-верни другари. Безусловна лоялност обаче никой не е обещавал.

Сигурност пък въобще. Бягаш с безумна скорост, а неопределеното те следва неумолимо по петите. Опираш се за миг на привидно здрава алтернатива, но се оказва, че размерът на твоите претенции и очаквания надхвърля стократно нейната издръжливост и в най-добрия случай приключението ти носи отрезвяване от повторния досег с реалността, наричано за по-кратко разочарование.

Мисля си, че нашето движение по житейските пътеки на битието напомня на махало: в кръвта ни е да се колебаем, да се люшкаме от една крайност в друга, да грешим, да започваме от нулата. Всъщност, няма как да си подготвен за живота и неговата преизподня. В това учебно заведение пълни отличници не познавам. Все някой от предметите ще им куца.

И на всичкото отгоре трябва да се бориш като обезумяло животно за всяка трохичка радост. Често се налага сам да крачиш насред бури, да търсиш перла из безмерна океанска шир, да падаш от високо или пък да се надигаш на пръсти, за да зърнеш поне парче небесна синева, когато си заобиколен от мрак и вселенска пустота.

От опит знам, че някои "епохи" от личната ни история трябва да се затворят, т.е. добре би било да ги оставим в миналото, вместо да ги проектираме в настояще, бъдеще или някакви други футуристични измерения на времето. Погледнато в обективен план, краят като понятие не е плашещ. Щом е настъпил моментът да се сложи, най-правилното е да погледнеш истината в очите. Без страх и колебание.

Тук веднага се сещам за смисловата двойка агресор-жертва; онова, което те кара да плачеш (не от щастие), не бива да се превръща в участ, житейски жребий, съдба или лош късмет – пасивността не може да ти помогне да се отстоиш като пълноправна личност с емоции и чувства.

Самосъжалението е трудно за диагностициране, а пък продължителното му действие върху човешкия организъм води съвсем сигурно към по-нататъшна хоспитализация. В ситуация на разминаване между предварително изработен план и жесток, несъобразяващ се с отделния индивид живот, успокоително средство се явява още по-силното вкопчване в реалността. За да оцелееш, трябва да я познаваш добре. За да победиш в битката с нея, трябва да я приемеш такава каквато е, без излишни претенции.

За да си щастлив, трябва да привикнеш на нейния адреналин и да очакваш със садистично удоволствие порцията стрес, която профилактично ти поднася. Наръчника по оцеляване ще си го попълваш методично всяка вечер преди лягане подобно дневник. Може и наум. Успешна формула за безболезнено съществуване няма открита, но това не е повод за обезсърчаване: току-виж някой ден се появи гений, който я е изнамерил след години усилен труд.

И все пак, докато очакваме чудото, важно е да се задържим на повърхността. Освен да се борим ожесточено за всеки кратък миг, в който човек се чувства не просто велик, а направо богоподобен, нека също така да живеем със стил, със собствен почерк. Достойнството е онова, което те прави завършена личност, онова, на което истински можеш да се опреш в трудни моменти. Без него ще си останеш вечно ненахранен, гол, бос, самотен и неудовлетворен.

Вярвам, че сме нещо повече от тесто, което реалността моделира по свое усмотрение. Вярвам, че беззащитни, безпомощни и безсилни няма и не можем да бъдем, поне докато разполагаме с разум, воля за промяна и усмихнат вътрешен свят.

Истина е, че понякога системата, респективно реалността, в която сме принудени да живеем, се справя с теб, ако ти сам не съумееш да ѝ се противопоставиш по един или друг начин, но алтернатива винаги има. Това, че твоето зрително поле не отчита наличието ѝ, не означава, че тя не съществува. Осмели се да я търсиш всеки ден, за да намериш смисъл.

Автор: Вероника Дашова

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти