Лек против дребнавост

Лек против дребнавост
Снимка: Thinkstock

Напоследък се сблъсквам с дребнави хора и откривам, че дребнавостта е сериозен порок. В тази връзка бих искала да споделя с читателя своето мнение по въпроса. Изпървом – що е то дребнавостта? Всички напудрени и по-малко напудрени дефиниции бледнеят пред един пример, с който мога да я обрисувам. Не измислен, а истински – от живия живот, от моя.

Студентски град, хора от всички градове и села в България, хора от други държави. Трима души, събрани под общ покрив (силно казано покрив, по-скоро обиталище), от различни краища на страната, с различни порядки, на почти еднаква възраст. Кутийката, наречена стая, е малка, но в нея всичко е разграфено – всеки има по едно легло, по едно одеяло, по едно шкафче и по един стол.

И ако един недребнав човек си остави случайно дреха, лист хартия, косъм, даже ако само погледне или си помисли да погледне чужд стол, то тогава настава истински душевен срив за дребнавия човек. В душата му се надига див гняв - та това е НЕГОВИЯТ стол (нищо, че на всички столове пише инвентаризационен номер от базата на учебното заведение), защо и как си посмял да оставиш нещо, да погледнеш, да си помислиш за НЕГОВИЯ стол. И още – ама нали си имаш стол, защо така си се вторачил в НЕГОВИЯ стол?!

Или с други думи  – дребнавостта е когато не можеш да различиш разсеяността от злата умисъл да бъде завладян още един стол, водеща до непозволено увеличаване на скромния студентски инвентар…

Втори въпрос – къде вирее дребнавостта? Дали дреме у всеки или пък е "привилегия" само на избрани? Според мен на всеки се случва да е дребнав понякога, но има хора, които от раз грабват приза "Най-дребна душа на Планетата"! Погледнете например онзи заядлив 40-годишен мъж с дълъг сив шлифер и "дипломатическо" куфарче, който се кара със служителката на гишето в пощата, че закръгля тежестта на писмото, така че да му вземе с 0,05 лв. повече – не е ли той достоен за приза?

Или вземете за пример вашия шеф, за който спечелихте сделка за стотици хиляди и който ви казва, че за 6 години работа вече трети път искате да си тръгнете по-рано от работа с цели 15 минути, за да заведете детето на лекар и възнамерява да започне да си записва тези случаи по минути, така че като станат цял работен ден – да ви приспадне една дневна надница от заплатата?

Не е ли заслужено именно на неговото сако за 2000 и повече лева да бъде извезан със златни букви горният надпис?! А какво ще кажете за онази ваша приятелка, с която загубихте контакт, защото тя брои коя по колко пъти се е обаждала на другата и е установила, че ви е търсила с цели два пъти повече, което е направо недопустимо… Примерите явно са много…

И ето тук идва и последният въпрос – как да се предпазим от това да станем дребни, малки, навъсени хора, виждащи заговори и прегради във всяко нещо? Много просто, ще ви кажа аз, но затова пък доста трудно изпълнимо и изискващо много, ама много усилия и воля – бъдете истински великодушни!

Отстъпете мястото на бутащата се във вас жена в трамвая, нека седне тя, а вие останете прави. Направете го без чувство за прецаканост, с усмивка.

Позвънете пръв на всичките си приятели – дори и на позабравените такива и въпреки че някои от тях никога не са ви поздравявали първи. Не бройте телефонните разговори, раздайте се от сърце и докрай! Махнете небрежно с ръка на злостната забележка, върнете усмивка на обидната дума. С две думи – бъдете аристократи напук на дребните дребнави хора

Автор: Милена Статева-Игнатова

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Каква суперсила би искала да притежаваш?

Оферти