Коя съм аз?

Коя съм аз?
Снимка: Thinkstock

Мъжът, чието име нося, не ми е баща. Баща е на сестра ми.

 

Преди развода не го помня. Самия развод също не помня. Помня след това.

Помня го да идва по Коледа с целофаново пакетче малки шоколадчета от “Кореком”. Смучех ги на парченца чак до другата Коледа. Изглаждах с показалец станиолените им обвивки върху прозореца в хола и ги пазех в кутия от обувки.

Помня ни - нас трите със сестра ми и мама - да отиваме в “Парка на Свободата” до лятната сцена, където той свиреше на фагот. Пътьом се спусках по каменния хобот на слона. После, от първата пейка слушахме “Софийския духов оркестър”, а след края – някъде към седем, карахме лодки. И вечеряхме кебапчета в “Под липите”.

Помня, когато спря да идва по Коледа. Дойде с две пакетчета от онези шоколадчета чак на Нова година и повече не се появи.

Не помня бала на сестра си, но знам, че той не дойде.

Помня сватбата ѝ, на която аз се изправих до мама, за да я заведем заедно до олтара.

Мъжът, чиито имена нося, не познава внуците си.

Животът ме срещна с друга негова дъщеря. Нейната майка я завела до олтара сама.

Мъжът, чиито имена нося, живее наблизо.

Не искам повече да нося имената му.

Но как да се казвам?

Живея от двадесет години с мъж, за когото не съм омъжена. Понякога фантазирам, че се омъжвам за него, но той не знае за това.

Нe нося неговото име и не зная дали наистина го искам.

Коя съм аз?

Имената на моя баща са ми чужди. Освен това, съм сърдита. На него. И на майка ми - също.

Защото са знаели. Че ще умре.

Бил е дете. Нелекувана гнойна ангина. Порок на сърцето.

Създали са ме - обречена да живея без татко.

Докторът ѝ казал да махне детето: Той няма да го дочака – така казал. Но тя...

- Искат да махнеш детето ли? – попитал баща ми.

Тя го излъгала. Казала: "Не." А той - просто така - ѝ повярвал.

И ме родила.

Четири месеца след като той – на път за лекции - паднал на улицата и не се изправил никога повече.

От него имам останала една носна кърпа на големи квадрати и няколко портретни снимки. Имам и една бенка на лявата буза от него. А също и първата буква на собственото ми име е негова.

“П”. Като Пáне.

За малко да се казвам Пáненка.

За малко.

Получила съм името си благодарение на една добра акушерка. Съжалила се тя над бедната вдовица и си затворила очите да ме запише с име, което не фигурирало в списъците с разрешените имена.

Аз, собствено, съм Паулина.

С “у”.     

Приятно ми е да се запознаем.

Автор: Паулина Петрова

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти