Мъжът, чието име нося, не ми е баща. Баща е на сестра ми.

Преди развода не го помня. Самия развод също не помня. Помня след това.

Помня го да идва по Коледа с целофаново пакетче малки шоколадчета от “Кореком”. Смучех ги на парченца чак до другата Коледа. Изглаждах с показалец станиолените им обвивки върху прозореца в хола и ги пазех в кутия от обувки.

Помня ни - нас трите със сестра ми и мама - да отиваме в “Парка на Свободата” до лятната сцена, където той свиреше на фагот. Пътьом се спусках по каменния хобот на слона. После, от първата пейка слушахме “Софийския духов оркестър”, а след края – някъде към седем, карахме лодки. И вечеряхме кебапчета в “Под липите”.

Помня, когато спря да идва по Коледа. Дойде с две пакетчета от онези шоколадчета чак на Нова година и повече не се появи.

Не помня бала на сестра си, но знам, че той не дойде.

Помня сватбата ѝ, на която аз се изправих до мама, за да я заведем заедно до олтара.

Мъжът, чиито имена нося, не познава внуците си.

Животът ме срещна с друга негова дъщеря. Нейната майка я завела до олтара сама.

Мъжът, чиито имена нося, живее наблизо.

Не искам повече да нося имената му.

Но как да се казвам?

Живея от двадесет години с мъж, за когото не съм омъжена. Понякога фантазирам, че се омъжвам за него, но той не знае за това.

Нe нося неговото име и не зная дали наистина го искам.

Коя съм аз?

Имената на моя баща са ми чужди. Освен това, съм сърдита. На него. И на майка ми - също.

Защото са знаели. Че ще умре.

Бил е дете. Нелекувана гнойна ангина. Порок на сърцето.

Създали са ме - обречена да живея без татко.

Докторът ѝ казал да махне детето: Той няма да го дочака – така казал. Но тя...

- Искат да махнеш детето ли? – попитал баща ми.

Тя го излъгала. Казала: "Не." А той - просто така - ѝ повярвал.

И ме родила.

Четири месеца след като той – на път за лекции - паднал на улицата и не се изправил никога повече.

От него имам останала една носна кърпа на големи квадрати и няколко портретни снимки. Имам и една бенка на лявата буза от него. А също и първата буква на собственото ми име е негова.

“П”. Като Пáне.

За малко да се казвам Пáненка.

За малко.

Получила съм името си благодарение на една добра акушерка. Съжалила се тя над бедната вдовица и си затворила очите да ме запише с име, което не фигурирало в списъците с разрешените имена.

Аз, собствено, съм Паулина.

С “у”.     

Приятно ми е да се запознаем.

Автор: Паулина Петрова

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

Добави ни в предпочитани източници в Google