Как се запознах с баща ви: Историята на Стела

Как се запознах с баща ви: Историята на Стела
Снимка: Thinkstock

До вчера даже се чудех къде ми е бил умът?

Близо 21 години съвместен живот, изпълнен с израстване и  на двама ни, радост , щастие , проблеми , сълзи и още нещo...

Бях на 15 години. По онова време да бъдеш тийнейджър (непозната за нас тогава дума) си беше истинско удоволствие , защото прищевките ни бяха по-обикновени, не ни обръщаха толкова внимание.

Да се разхождаш из града по цял ден и да играеш вечер пред блока до посред нощ не беше никакъв проблем. Ходехме в гората – нашата гора, да берем люляк, билки, горски цветя и да се шляем през ваканциите. Беше повече от вълшебно.

Та един такъв прекрасен ден, между ваканциите, аз – седми за осми клас ,отлична ученичка, с претенции вече за кандидатстване в гимназия, си се разхождам в прекрасния парк на нашия град с моя приятелка.

Сядаме на пейката в парка, говорим си сладко и изведнъж две момчета се приближават към нас :

- Здравейте, да имате огънче? – пита едно от момчетата.

- Не, нямаме – отговаряме ние. – Не пушим!

Мислим си и двете,че това си е чиста свалка и се правим на недостъпни . Е, момчетата седнаха при нас , позаговорихме се.

Честно да си кажа, не ми направиха кой знае какво впечатление.

След като се запознахме – кой как се казва, къде учи и т.н., решихме да си ходим и тогава едното от момчетата поиска да си разменим телефонни номера.Тогава имахме само домашни телефони.

Аз моя така и не го дадох…До следващия ден. Звъни у дома телефона, вдигам аз и какво се оказва – търсят ме. "Абе твоята приятелка ми дала номера, така и така, да излезем да се поразходим".

И се разхождаме по пътя на живота близо 21 години- през твърде ранна бременност за мен, последвана от женитба, от появата на първото ни дете (та ние тогава си бяхме деца) , от дозавършване на средно и после и на висше образование .

Днес вече доста улегнали, учим децата си, че първо трябва да си хванат хляба в ръцете и после да мислят за семейство.

Разказваме им  как сме се запознали и как той – баща им един ден в парка , с „голямата пушка тръгнал на лов за вещици“.

Чудим се и си говорим как сме успели да се справим , без да помислим  как ще се издържаме и къде ще живеем.

Но си даваме сметка, че въпреки всички неразбории покрай нашия живот, винаги сме гледали в една посока и сме си давали свобода всеки да преследва своите мечти, подкрепяйки другия. Просто бяхме твърде млади и трябваше да растем заедно с детето си.

Пожелавам ви от цялото си сърце , колкото и банално да звучи да бъдете себе си и да се чувствате свободни заедно.

Автор: Стела Цанева

Тази история е част от играта ни „Как се запознах с баща ви“. Вижте повече за нея тук >>>

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Каква суперсила би искала да притежаваш?

Оферти