И завистливият е човек!

И той има мечти. И той сутрин тръгва с усилие по своя път. И той се чувства недооценен. И той желае да го чуят, да го забележат. И той е жертва на своя негативизъм. И той жадува да е значим. И не е … и завижда.

И той с нетърпение се прибира вечер у дома. И той прегръща с нежно своето дете. И целува с любов своята съпруга. И той страда, че е бедна трапезата. И той брои стотинките за закуската на ученик. И той носи протрити обувки…и завижда.

И той И той заспива с молба за надежда и сили да продължи. И той обича, и той скърби. И той изпитва гняв и омраза. И той има мечта. И иска да я постигне. И завижда… на другаря си. Иска неговия успех, неговото щастие. Иска неговия дом, неговата професия. Иска неговата кола, просперитет, ваканция, заплата.

Неговият път…

И не знае! Незнае, че другарят му също завижда. Завижда на друг. Някой… Всеки завижда.

И ти завиждаш!

И незнаеш, че някой друг иска точно твоя път.

Би ли го заменил!…

Автор: Вероника Карова

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".