Имали сте дни, в които лудостта надделява и взема управлението на кораба. Лудост подсилена от отчаяние и горчивина. Плодовете на страха и безизходицата.
Знаете ги? Нали?
Имали сте месеци, дори години, когато сте били по-близо до Ада отколкото до каквото и да било друго.
Но знаете ли? Всъщност сте преминали, справили сте, оцелели сте – както и да го наречем, ТУК сте! Запомнете тези моменти, прегърнете ги, благодарете им и продължете натаък. Приемайки „лошото“, вие всъщност го „пускате“ от себе си, то не ви тормози, няма власт върху вас.
Оставя ви ценни уроци и засилва мощно вярата в любовта.
Любовта – божествена и земна, тя присъства във всяко сърце. Тупти и очаква да бъде осъзната и открита. Мястото, през което можете да я видите, е точно както споделя и РУМИ:
„Раната е мястото, през което във вас се влива светлина“ /Руми/
Раната зараства, забравяте и продължавате напред. Урокът остава. Тук и сега сте нови и повече вас самите.
Повече пълни с любов, че заповате да раздавате на всяка клетка у вас. И тя ви отвръща със същото. Изпълвате се още и още и можете да раздавате на всяко дърво, на всяка твар – те ви отвръщат със същото. Обръщате се към слънцето и небето и давате! Всичко се връща към вас с цялата си любов и ви изпълва.
Тогава просто отваряте сърцето си без страх и споделяте част от своята топлина с някой друг. Отваряте гърдите му и поставяте внимателно огъня на любовта. Той запова да живее там и да гори. Дарява и приема. Любовта има безкраен път. Осмелете се да застанете на него.
Това е лесно „упражнение“ за пречистване на душата.
Трепне ли у вас веднъж чистата, безусловна любов – прегърнете я!
Запомнете завинаги със сетивата си какво е усещането! Точно това сте вие! СЕГА!
Пожелавам ви да пребивавате в това пространство у себе си, колко е възможно по-дълго. А когато дойде „другото“, просто приемете и продължете нататък и така натък...и така...
Автор: Кати Дънова
Още текстове от нашите читатели:
- Има ли смисъл да помниш как си обичала преди?
- Трябва ли всички да се разболеем от рак, за да прозрем тези прости житейски истини?
- Така ужасно ме целуваше най-красивият и умен мъж, който съм имала
