Джуджето и седемте Снежанки

Джуджето и седемте Снежанки
Снимка: Thinkstock

...И заживели дълго и щастливо. Край на приказката.

И само толкова? Да, толкова! Какво значение има останалото? Нали краят е щастлив?

Е, добре де, ще се пробвам пак, но нищо не обещавам...

Това не се е случило в едно друго време. Не защото не го е имало. А защото е важно какво се случва в настоящето. Ще пита някой, който отново не разбрал: А къде са царят и царицата? И от къде се взе това джудже? Не можеше ли да е някой висок, хубав, интелигентен?

Хората обичат да задават маловажни въпроси, за да излизат после от ситуации с оправданието, че нямат време за важните неща…

Мой колега, ерген, преди време поиска да е джудже. Така и на разбрах – само за коледното парти или по принцип. Но си казах: "Наистина, защо и моят герой да не е джудже." Някъде прочетох, че "човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му." И избрах герой в тази приказка да е едно голямо момче, което искало да бъде джудже. Нищо лично. 

Ааа, сега пък едни съмнения, че не съм същата авторка. Същата съм, но вече знаеш, че обичам приказките. Освен това, понякога е страшно забавно да обръщаш нещата наопаки!

Та, на голямото момче, което искало да бъде джудже, дошло време да се жени .В един сайт то открило място, където живеели Снежанки...

Хайде пак въпроси: Къде е това място? Адрес? Телефони?А хубави ли са били Снежанките?

Не знам - когато пристигнал, там нямало никого. Видяло джуджето, че има приготвена храна, хапнало, пийнало и започнало с любопитство да разглежда какво още има в къщата.

Когато Снежанките се върнали, веднага разбрали, че някой е влизал в дома им.

Първата била ужасена: "Някой е ял от храната ми?"

Втората се намръщила: "Кой е пил от любимата ми чаша?" 

Третата простенала: "И е отворил гардероба ми!"

Четвъртата се разтреперала: "Нахалник, пипал ми е козметиката!"

Петата се разплакала: "Безобразие, изговорил ми е минутите!"

А шестата изкрещяла: "Ужас!Няма ми го лаптопа!..."

А голямото момче, което искало да бъде джудже, си било намерило удобно място и чакало да се върнат Снежанките, за да си избере една от тях за жена. Седяло си то и си играло с лаптопа, докато не го връхлетяла  разлютената женска тълпа...

Побягнало надалеч, тичало бързо, но се подхлъзнало и паднало. Усетило силна болка и притворило очи. В този миг чул глас; "Добре ли си?" Погледнал и не можел повече да свали очи от нея - "с лице - бяло, като сняг, устни - алени, като кръв, коси - черни, като абаносово дърво." Самата истинска Снежанка, с доброто сърце. Такова, каквото било и сърцето на голямото момче, което вече не искало да бъде джудже... Двамата веднага разбрали, че са родени един за друг.

Вдигнали голяма сватба. А после... ето, че пак стигнахме до щастливия край...

И заживели дълго и щастливо... Край на приказката.

Е, как беше този път?

Автор: Иглика Нинова

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти