Духът в мен и теб

Духът в мен и теб
Снимка: Weheartit

Искаш да тичаш свободен, нали? Искаш да препускаш през долини, реки и планини, вятърът да брули лицето ти и да развява косите ти.

Лицето ти, обгоряло от слънцето и разчертано от дълбоки и морни бръчки, врязали се и в сърцето ти древно и българско, ханско. Нямаш умора, нали? И конят ти глава е вдигнал към върха на планината с развяна гъста грива.

Ще тичате заедно нагоре и сърцата ви в едно ще туптят, защото никоя планина не е достатъчно висока за твоя силен и неуморим български дух. Ти си млад, но древен и не разчиташ на карти и пътни знаци, защото сърцето ти говори и дедите ти шепнат в ушите ти.

Голямата любов не е като в приказките, тя е твоята приказка, която ти сам пишеш

Вятърът те носи, слънцето те топли, соколът в небето те води, земята българска те повдига все нагоре и нагоре.

Тичай, не спирай, докато не стигнеш там – на високото, а и след това. Не спирай. Никога. Ти помниш и знаеш къде да отидеш. Земята е майка ти, небето е твоят отец. Братя и сестри са ти цветята, дърветата и реките. Те ще те водят и помагат, от тях да се не боиш, а да ги слушаш.

За миг само поспри, седни под дървото, глава морна отпусни и живот вдъхни. Отпий глътка вечност от поточето планинско и тогаз продължи.

Не спирай, тичай нагоре и все нагоре. Качи се високо - на най-високото, нека те видят братята и сестрите ти. И тогаз им речи:

Аз тичах към вас много дни. Много слънца посрещнах и с много луни разговори дълги водих. Много бури приютих и дълги сенки последвах. Страдах и се радвах, чаках и пак тръгвах. Спирах изтощен, но непобеден и пак продължавах. Защото вест ви носех и исках всички да я чуете.

Снимка: Weheartit

Препусках през сънища и молитви, през преспи и водопади, ливади косих и хляб омесих, челяд народих, отчувах и пак тръгнах. Спираха ме смехове и плач, мъка и печал, сватби и хора. По пендарите на момите извивах и пак напред се устремявах. Пътя си губех, но после пак го намирах, тичах, розите лицето ми раздираха, самодиви в гората раните топло измиваха и ме пращаха пак да вървя.

Оръжия ковах и битки водих, плячки пренасях, молебени отслужвах. Картини рисувах, мостове строях, дворци издигах, къщи из основи сривах. Децата на четмо научих и на старите неволите подемах. Носих без да ми тежи, защото знаех, че ще дойда да ви кажа.

Снимка: Weheartit

На мъжете оръжията държах, на жените децата хранех. С поетите стихове редях, а на децата далече заминали – музика и реч българска провождах. Приканвах ги у дома да си дойдат, огнища да стъкмят, деца да народят.

За еуфорията и всички осъзнали се

Повиках ви всичките и бързах горе да се изкача, да ви събера и в очите ви да погледна. В тях истината да прочета и сили да сбера. И ще ви река: За ръце се хванете и в хоро се подредете, гайдите да писнат и думи да се лиснат.

Снимка: Weheartit

Да се събуди земята и силата да ви даде, да се отвори небето и раните ви да измие. Да се покаже слънцето и сърцата ви да сгрее, да завее вятъра – крилете ви да отвори, пътя ви да намери. 

Автор: Бонка Царева

Снимка: Weheartit

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfocompany.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти