Изпитвал ли си понякога внезапен порив да се хвърлиш в ръцете на непознат?
Да потърсиш нещо, което инстинктивно чувстваш, че ще ти даде. И не те интересува нито името му, нито кой е. Няма значение.
Единственото, което е важно, е моментът на близост. И заедно с дрехите си, захвърляш и глупавите си предразсъдъци, и с всяко проникване, не само в тялото, а и в душата, ти чупиш оковите от раз.
Пробуждането идва отвътре навън.
И не се случва от раз.
Само знаеш, че вече това си ти. Истинската ти същност.
Отдаваш се без остатък. И не ти пука дали това е любов. А пък и никой не знае реалното ѝ превъплъщение. Даваш. Дават ти и хармонията е пълна. Никой на никого не е длъжник. И в началото ще ти е странно, че си с непознат, но объркването трае кратко.
Знаеш ли, може пък да се окаже, че това е твоят човек. Онзи, дето си го търсил дълго и често си припознавал в другите.
Липсват тъпи въпроси, липсват лъжливите отговори...
Просто отсрещният знае от какво точно се нуждаеш и ти го дарява безусловно, и тук минало и бъдеще не играят.
И колко малко се иска само да си себе си. Да се вслушваш в желанията си и да ги следваш.
Какво от това, че ги осъществяват "непознати" ръце?
Автор: Пепи Гърбучева
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
Добави ни в предпочитани източници в Google
