Беше като огън, който изгори всичко по пътя си, преобърна естествения ход на нещата и пречупи нещо в мен завинаги. И когато огънят започна да се превръща в сребриста пепел, аз си тръгнах преди дори да се е разпиляла от вятъра.
С половин сърце, покрито с хиляди белези, носещо горчивината от грешката, която направих.
Не съм от хората, които си тръгват красиво. Не съм и от тези, които запазват само хубавите спомени от всяка вече отминала любов.
Напротив, аз дълго време живях с разочарованието.
Днес познавам добре и болката, и любовта... и днес сърцето ми не е идеално цяло. Пазя себе си, защото някой някога мен не можа да опази. Пестя емоциите и обещанията си, и рядко правя планове за бъдещето. Внимателно, умерено, предпазливо...
Дните ми, мисля, са белязани от нова любов. Но не е тази, която преобръща света ти и пълни стомаха ти с хиляди пеперуди.
По-скоро онази, изпълнена със спокойствие и сигурност, която би трябвало да изживееш на по-късен етап от живота си. Понякога и двамата се питаме дали не наричаме навика с други думи...
Потъвам в тъмнозелените му очи и се питам как би изглеждал домът, в който ще отглеждаме децата си... а после се чудя дали това е всичко, което мога да му дам.
Онази разтърсваща любов точно колко пъти може да ти се случи?
Автор: Миглена Михайлова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
Добави ни в предпочитани източници в Google
