О, да, спомените имат една особеност, и тя е че са напоени с аромат.
Аромат на тръпчиво лятно вино. Вино от пелин. Вино, което целува устните ти и оставя отпечатъка си завинаги върху тях.
Спомените имат аромат на юлски вечери, жежки и прогарящи тялото ти. Вечери, в които слънцето залязва неохотно зад хоризонта и последните му лъчи се спускат в зениците ти.
Спомените имат аромат на дъжд. Дъжд като онзи, който се изсипва изневиделица посред нощ. А минути преди това звездите още са се виждали в ясното вечерно небе.
И дъждовните капки те будят точно когато си се унесъл в най-дълбокия си сън. Спомените имат аромат на музика. На любимата ти песен, която толкова обичаш и си я пускаш всеки път, когато ти натежнее нещо на душичката.
Спомените имат аромат на кафе. Като онова, същото, което си си приготвял сутрин рано и си се надявал, че настъпващият ден ще се открои с нещо запомнящо се.
Спомените имат аромат на лято. Като онова в което си бил най-щастлив и най-влюбен. И всеки път ще ти се иска да го изживееш по абсолютно същия начин. Непроменено!
Автор: Пепи Гърбучева
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfocompany.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
