Алкохолът - отворен финал

Алкохолът - отворен финал
Снимка: Thinkstock

Имало едно време едно щастливо четиричленно семейство, или то поне било такова през по-голямата част от времето. Живеели в немалък апартамент недалеч от центъра на спокоен град, не им липсвали средства за покриване на базовите нужди, поне тази на децата, но и не тънели в разкош. Майката и бащата се разбирали и подкрепяли благодарение на или въпреки дългогодишното си съжителство.

Всяка вечер след работа родителите излизали на разходка с малката им дъщеря, а всяка събота се качвали на червената лада и отивали на село на гости на добрата баба, която ги посрещала с тутманик, втасал от любов. 

Големият син минавал последователно през пубертета, казармата и несгодите на студентството в чужбина. През това време малката дъщеря обземала вниманието на родителите, щастливи от възможността да имат едновременно едно пораснало дете, напуснало опеката им, и друго, още нежелаещо да се откъсне от тях.

Дъщеря им била сравнително послушна и до голяма степен любознателна, но най-точно би могла да бъде описана като „момичето на татко“. Момичето, с което баща й се качвал на виенско колело, на което четял приказки и заради което скачал от шейна в движение и си пукал ребрата, за да я предпази. Тя била мечтаното му дете, с неговите очи и коси, а той бил за нея човекът, когото тя обожавала и боготворяла. 

И всичко би вървяло по мед и масло, ако не паднала сянката на плаща на черен демон над семейството. Подъл и непреклонен, той се промъквал сигурно в отношенията им и подкупвал бащата с опиянението на краткотраен алкохолен екстаз.

В началото всичко изглеждало невинно. Както всички други семейства, така и това ходело на гости. Докато децата играели на стражари и апаши, родителите се черпели с домашна ракия – балканска идилия. Но докато другите татковци ставали от масата и си тръгвали, то нашият протагонист се преобразявал.

Постепенно речта му се замъглявала, устните почервенявали, очите - сълзели, ставал гръмогласен и ту се карал, ту бил готов да избухне в сълзи. Понякога семейството успявало да си тръгне от гостуване, ако някой друг татко ги откарвал вкъщи, друг път се налагало да преспят. Когато злият алкохолен демон се вселявал в таткото, организмът му се бунтувал, той повръщал на килима на домакините си, друг път падал на улицата или заспивал на пейка...

Дъщеря му първоначално не рабирала защо татко ѝ не се прибира, а майка ѝ, която в такива моменти проплаквала и пропушвала едновременно, я изпращала до кварталната кръчма да прибере баща си, защото, дори и обладан от злия алкохолен демон, той слушал единствено нея.

Годините минавали. Демонът идвал и си отивал. Понякога обладавал бащата за десет дни, в които той пиел литри алкохол вместо вода и се налагало да крият ключовете на входната врата и шишетата вино в къщи. Друг път оставял семейството необезпокоявано с месеци и те наивно вярвали, че той никога повече няма да се върне, защото за нищо на света не искали повече от това. 

Цялата ситуация безкрайно обърквала момичето. То обичало баща си безрезервно, но мразело демона от дъното на душата си. Баща си свързвало с нежност и подкрепа, обладания от демон пиян мъж, който по някога не бил в състояние да отиде на работа заради махмурлук, падал на улицата и закусвал водна чаша с водка, й бил противен.

Тласкана между тези полюсни чувства, то понякога спирало да разграничава обладания от алкохолен демон мъж от любящия баща и ранявала с тежки думи втория, а той се дерзаел, плачел, извинявал се и се срамувал, но след време всичко се повтаряло. Отново... и отново... и отново. 

Минали двайсет години.

Демонът надделявал все повече. Бащата не просто не признавал присъствието му, а тотално го отричал, отказвайки помощ, губейки хората, които го обичат, оставайки все по-самотен с перспективата да остане съвсем сам, защото никой от семейството му вече нямал сили и мазохизъм да бъде постоянно нараняван от прищевките на демона.

Те водели до тъга и още алкохол, те от своя страна – до кавги и още алкохол, докато цялото семейство не се оказало в състоянието на един емоционален делириум.

Дали още има спасение за бащата преди да потъне в тотална самота? Вероятно, но само ако той приеме фактите и потърси професионална помощ на феите-психолози и терапевти и се изправи пред демона, вместо да го игнорира и защитава, утолявайки неконтролируемата му жажда.

В противен случай всички са обречени – и бащата, и (остатъците от) семейството му.

Това (все още) е приказка с отворен край...

Автор: Йоанна Перез

Още от Из Edn@

Там, където има „Ние“, всичко е възможно!

Търсят се мъже

Как "тук и сега" съсипва "вчера" и "утре"

Късчета от душата човешка

 

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти