Ако можех да се родя отново, щях да бъда друга.
Въобще нямаше да паля онази първа цигара, за да „стана“ cool. Щях да свия в обратна посока на всичко, свързано с чуждото мнение – дрехи, държание, интереси.
Със сигурност щях да минавам редовно през училище и без страх да питам учителите за всичко, което не разбирам, а не просто нетърпеливо да чакам звънеца, свита, за да не ме изпитат.
Щях да слушам мама – тя наистина беше права и за книгите, и за хората.
И нямаше да минавам по околовръстното на град Огледало, в който не исках да влизам, защото там живеят чудовища.
Щях да спортувам и да танцувам. Да се опитам да свиря на нещо.
Да пея, въпреки че не влязох в хора, защото не можах да взема правилния тон още в началото на химна и стигнах до безславното "Гооо-."
Щях повече да гледам навътре.
А може би се раждам отново точно в този момент. Може би точно сега е моят личен Велик Ден.
Днес аз пея, танцувам и се усмихвам в огледалото.
Днес осъзнавам, че Живея. Днес нося дрехите, които са най-добри за мен, а не задължително тези от витрините.
Защото днес избирах да не бъда изплашено и търсещо одобрение момиче. Днес избирам.
Днес избирам да се раждам в собствената си кожа.
Днес не искам да съм друга.
Автор: Милослава Абаджиева
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
Добави ни в предпочитани източници в Google
